Родната електронна сцена може никаква да я няма, но пък за сметка на това си
има секс-символ! Ако се чудиш какво е общото между брейккора и Jimmy Edgar, между Prince и footwork-a, ако ликрата, пайетите и дълбоките мъжки деколтета те възбуждат точно
толкова, колкото нискочестотните вибрации на мръсния южен хип хоп, то Mojo Goro е твоят човек!
Той идва от
Ямбол и за няколко години подвизи из София успя да заеме централно място сред
местния ъндърграунд електронен елит от 3 Уши та чак до Влайкова. През
последните две години, около него се заформи и колектив от артисти, който все
повече заприличва на лейбъл. За капак го приеха да учи музика в Англия, та към
този момент Горо вече дори не е с нас тялом.
Броени дни преди заминаването му,
което, според моята непретенциозна прогноза ще е, както казват англичаните, for good, реших, че е дошъл моментът той да бъде мой гост.
Интервюто ни
стана като на майтап, но зад майтапа прозират големи мечти. А мечтите са
сериозно нещо и ако вярваш в тях, могат като нищо да доведат до големи работи.
Гарнирано с обичайната доза музика и много любов – специално за Beatbucket и за теб:
Beatbucket: Кой си ти?
Mojo Goro: Аз съм Горо, така
ми викат още от детската градина, иначе се казвам Горазд.
B: Как и кога
започна да се занимаваш с електронна музика?
M: Един приятел ме
зариби по FL-а като бях
някъде на 11-12... тогава бях рапър, но тъкмо прослушвах DnB, така че докато се учeх как да цъкам, се опитвах такова да правя...после като взех да се научавам минах на брейккор и ходих да го пускам в
София.
B: Как би описал
звука си?
M: Описвам звука си
правейки го. В настоящия момент правя супер много различни неща, така че изобщо
не мога да обобщя звука си с нещо отличително.
B: Goroe, Mojo Goro или просто Goro? Кое е общото и различното между тези
имена и как те се свързват с музиката ти?
M: Както вече казах,
аз съм си Горо, а Моджо-то е за гъзария... като започнах да правя по-слушаема
музика реших, че трябва да си сменя и артистичния псевдоним, поради близки и
далечни от ума причини, и така от Goroe еволюирах в Mojo Goro. Като покемон.
B: Какво се промени
от времето, когато идваше да пускаш брейккор в София до днес? За много от
хората, които те следят оттогава изглежда, че в момента си поел в съвсем друга
(звуко-стилова) посока...
M: Не съм поел нито
тази нито онази посока, просто си продължавам по моята, нещата се случват
напълно естествено и непринудено. Всичко се променя постоянно...особено хората
във възрастта между 15 и 20 години.
B: Струва ми се, че не
мое се зАпреш – като започнем от соло нещата ти, които в момента гравитират
някъде между juke и trap, минем през Energetic Slash и Big Tiger, и стигнем до WTF is SWAG. Сякаш играеш пинг-понг между продуцирането
и колаборирането от една страна, и промотирането и издаването на други артисти,
от друга. Това ли е целта ти и изобщо кое те влече повече – музиката като
изкуство или бизнес?
M: Ако имам цел, тя
е да направя 7 милиона преди да стана на 25. Не е кой знае какво. По принцип не мисля да продължавам да се занимавам лично с лейбъла, когато стана
супер богат и известен, но искам да си остана шеф. Иначе ме кефи да си цъкам
музика... общо взето с това искам да се занимавам – соло и колаборативно... бих
издал и рап албум между другото. Мисля, че изкуството е много по-доходно от
бизнеса.
B: WTF is SWAG?
M: Всичко започна с
партитата. Първото беше THE BIG SWAG PARTY, а името дойде изневиделица през устата на другия член на групата Energetic Slash. Веднага
направихме флаер на Paint
с
Кондьо и Наско Ментата на него. После като правихме следващите партита - Bigger и Biggest S
wag - през цялото време въпросът беше как ще се казва четвъртото, което при
всички случаи го правеше много специално. Затова решихме да издадем и супер
лимитирана компилация, която да я няма в интернет и да е само към партито с име
WTF is SWAG. Това го направихме с Hempsta, като в началото на тази година я пуснахме и онлайн,
като вече се подготвяхме за прясно излязлата понастоящем супер рядка и безценна
касетка. За
нея удари голямо рамо и Parallel Concept. В момента
ние тримата сме главните лица зад този колектив от артисти, но всеки, който е
участвал по какъвто и да е начин, е част от него.
B: WTF is SWAG представи само български артисти, докато EAT DESSERT FIRST излиза отвъд
границите на родината. Какво определя изборът при подготвянето на компилациите?
M: Общо взето, от
българска страна артистите са ясни, всички се познаваме... А траците - когато имаш един трак можеш да отсъдиш дали
втория ще си пасне с него.. така че оставихме компилацията сама да се оформи...обсъждаме
с артиста кой трак би бил най подходящ и го слагаме! СЛАГ!
B: Разкажи ми нещо
повече за чуждите имена в EAT DESSERT FIRST...
M: T
ова са хора от
целия свят, с които поддържаме контакт още отпреди да направим компилацията, и
ги поканихме да се включат защото им се кефим. Има и такива като Michael Valentine West, който ме разби с последния си албум – и му писах
един месидж така и така пич тука една касетка :D и той се надъха. Всеки един трак и артист в компилацията е супер строго
отсят, така че чакайте тепърва да чувате за тези имена. Много от тях са с буквално
готови албуми за готини лейбъли, които всеки момент ще бъдат издадени.
M: Не мога да давам
инфо, ние сме мистериозен лейбъл. Пише го на фейсбука ни.
B: Ако пуснете плоча,
WTF is SWAG прави
сериозна заявка за първият независим български лейбъл (без да броим
нетлейбълите и чалгата) след Балкантон. Това ли беше първоначалният замисъл и
кой ви финансира? Какво предстои занапред?
M: Може би сме
подготвили доста интересни и ГОЛЕМИ неща. Не знам. Илюминатите ни дават пари за
всеки един написан SWAG, така че откъм финанси не сме ограничени.
B: Диджейските ти
изяви обикновено са скандални и много емоционални J но отвреме навреме човек може да те
засече и в Butchers, където пускаш малко по-различни и
специални неща. Разкажи ми повече за тези вечеринки и за страстта ти към тази,
пак танцувална, но по-романтична и елегантна музика, която пускаш там?
M: Просто така ми
идва за там – всичко зависи от обстановката и най-вече хората. Не знам дали
това място още работи между другото. Аз харесвам много видове музика – харесва
ми да пускам дори и техно/хаус ... или примерно ... прото-пънк и рокендрол. Както
дойде. Тук е последният ми шанс да благодаря на Влайкова,
че ги има и да кажа, че са голяма работа. Много хора идват там, за да чуят хубава
нова музика.
B: И като
подхванахме диджейската тема – няколко думи за микса, който си ми приготвил...
M: Това е много
много специален микс (very rare and based) състоящ се изцяло от музика, която аз или някой от моите хора е
продуцирал.
B: За финал – един
съвет към всеки, който би искал да се занимава с алтернативна електронна музика
в България:
M: Ами щом иска, да
се занимава. Да използва интернет умно и най-добре да се махне от България, ако
наистина иска да се занимава сериозно. И най-важното - винаги да го прави като
на шега и с максимално удоволствие.