За качествено сутрешно отлепване на клепачите и раздвижване на мозъка посредством ушите:
четвъртък, 16 февруари 2012 г.
четвъртък, 9 февруари 2012 г.
Mellow Sounds Special Winter Edition :: It's Personal x Beatbucket
Знам, че не се прави така - нещата се обявяват преди, а не след като се случат, но...това е положението, Минке (както казва татко).
Снощи заедно с It's Personal (известен в бийтбокс средите като Riddimbox) направихме една съвместна радио забава в ефира на неговото ежеседмично предаване Mellow Sounds. Резултатът - купища готина музика и няколко плахи включвания на микрофона от моя милост. Тъкмо посъбрах кураж да се обаждам повечко и взе че спря тока (no kidding) и така заковахме 3-часов запис, на който можеш да се насладиш сега:
Слушай Mellow Sounds Live with It's Personal всяка седмица по Basstards Online Radio, за да си в крак с най-доброто от съвременната алтернативна клубна сцена.

Слушай Mellow Sounds Live with It's Personal всяка седмица по Basstards Online Radio, за да си в крак с най-доброто от съвременната алтернативна клубна сцена.
четвъртък, 2 февруари 2012 г.
Convex Industries Podcast 002 [dBridge]

Jon Convex е старо куче в електронните среди - знаеш го от 100 години като половинката от днб титаните Instra:Mental, които през последните няколко години невъзмутимо бутат напред не просто дръмендбейса, а цялата клубна електронна музика, подплатена с повечко басс. Знаеш го и от самостоятелните му издания - основни виновници за настоящия ренесанс на 808 звученето.
Дръж Convex Industries под ухо за най-изтънчената, качествена и отбрана алтернативна клубна електроника и през тази година.
А сега - приятно слушане...
http://convexindustries.com/
http://www.exitrecords.co.uk/
сряда, 1 февруари 2012 г.
Free Download :: Brainfeeder - Sampler 2012
Снощи ни е огряло слънце и от отвъд океана - още гореща компилация право от сърцето на Brainfeeder, които триумфират, че мазният Giles Peterson ги удостои с титлата лейбъл на годината.
Ай добрутро!
http://www.brainfeedersite.com/
Песента на Наталия
Откакто направих този блог, винаги съм искала да напиша нещо за Zomby. Ако четеш този блог, вярвам, че най-вероятно знаеш за кого говоря.
Zomby е един от най-най-най-любимите ми продуценти още от първите си издания и от 2007 до днес музиката му успява да бръкне толкова надълбоко в душичката ми, че настоящият пост, сподавен от емоция, живееше само в главата ми. До днес.
Zomby е известен колкото с музиката си, толкова и с чепатата си, навярно бледна и кльощава английска персона. Един от първите анонимни продуценти в началото на края на разцвета на дъбстепа, той доби култов статус на арогантен мухльо, който връзва тенекии на повече от 50% от участията си, а малкото му официални интервюта преливат от изцепки, които, в зависимост от размера на чувството ти за хумор, могат да те накарат да се попикаеш от смях или да попикаеш газ.
През 2011 излезе и дългоочакваният му втори албум - Dedication - ярко и запомнящо се издание на фона на зверското количество (еднообразна) продукция, което се избълва за 12 месеца. Албумът беше отразено подобаващо от медиите и заслужено постави Zomby сред най-добрите продуценти на годината, а мойта душа се разтопи многократно от кефф, че любими тракове като Mozaic и Natalia's Song най-накрая бяха издадени официално.
Natalia's Song беше излъчена за пръв път пред широка аудитория в микса на Burial и Kode9 за феноменалното последно предаване на Mary Anne Hobbs по BBC Radio 1 - тоест връщаме лентата назад до септември, 2010.
В трака се използва семплирана част от руски поп хит, а авторката Ирина Дубцова, макар и напълно невежа за развитието на електронната музика на другия край на Европа, завежда дело за нарушени авторски права.
Голям праз, казваме си ние, нищо ново на тоя свят и всяко чудо за три дни. Да, ама не.
Сигурно ти е направило впечатление как напоследък, когато някаква новина гръмне из интернет, гърмежът се случва и придобива чудовищни размери за минус отрицателно време.
Днес продуцент на име Reark качи в Soundcloud едноминутен лууп, който за няколко часа предизвика скандал. Човекът твърди, че луупът е композиран лично и единствено от него през октомври 2007, и както можеш да се увериш с ушите си, това отвсякъде си е основата на Natalia's Song.
Евентуалното плагиатство е обяснено в подробности в инфото на трака, а своевременната корекция в авторството от страна на лейбъла 4AD, издал творбата, е достатъчно красноречива.
Факт е, че вдигналият се шум ще увеличи популярността на Zomby и ще създаде такава на никому неизвестния до днес Reark. Факт е и че Zomby го боли фара от цялата ситуация, типично в негов стил.
Но случката се връзва добре с нарастващото напрежение около абревиатурите ACTA, PIPA и SOPA и изобщо плашещо голямата роля на мрежата във всичко, което правим. От една страна, неограничената свобода и анонимност вътре дават потенциално необятно поле за изява и прогрес. От друга, в една такава игра без правила и закони принципът е риск печели - риск губи и единственото, на което евентуално можеш да се осланяш е присъствието на съвест и честност отсреща. Две думички, които стават все по-трудни за дефиниране.
Zomby е един от най-най-най-любимите ми продуценти още от първите си издания и от 2007 до днес музиката му успява да бръкне толкова надълбоко в душичката ми, че настоящият пост, сподавен от емоция, живееше само в главата ми. До днес.
Zomby е известен колкото с музиката си, толкова и с чепатата си, навярно бледна и кльощава английска персона. Един от първите анонимни продуценти в началото на края на разцвета на дъбстепа, той доби култов статус на арогантен мухльо, който връзва тенекии на повече от 50% от участията си, а малкото му официални интервюта преливат от изцепки, които, в зависимост от размера на чувството ти за хумор, могат да те накарат да се попикаеш от смях или да попикаеш газ.
През 2011 излезе и дългоочакваният му втори албум - Dedication - ярко и запомнящо се издание на фона на зверското количество (еднообразна) продукция, което се избълва за 12 месеца. Албумът беше отразено подобаващо от медиите и заслужено постави Zomby сред най-добрите продуценти на годината, а мойта душа се разтопи многократно от кефф, че любими тракове като Mozaic и Natalia's Song най-накрая бяха издадени официално.
Natalia's Song беше излъчена за пръв път пред широка аудитория в микса на Burial и Kode9 за феноменалното последно предаване на Mary Anne Hobbs по BBC Radio 1 - тоест връщаме лентата назад до септември, 2010.
В трака се използва семплирана част от руски поп хит, а авторката Ирина Дубцова, макар и напълно невежа за развитието на електронната музика на другия край на Европа, завежда дело за нарушени авторски права.
Голям праз, казваме си ние, нищо ново на тоя свят и всяко чудо за три дни. Да, ама не.
Сигурно ти е направило впечатление как напоследък, когато някаква новина гръмне из интернет, гърмежът се случва и придобива чудовищни размери за минус отрицателно време.
Днес продуцент на име Reark качи в Soundcloud едноминутен лууп, който за няколко часа предизвика скандал. Човекът твърди, че луупът е композиран лично и единствено от него през октомври 2007, и както можеш да се увериш с ушите си, това отвсякъде си е основата на Natalia's Song.
Евентуалното плагиатство е обяснено в подробности в инфото на трака, а своевременната корекция в авторството от страна на лейбъла 4AD, издал творбата, е достатъчно красноречива.
Факт е, че вдигналият се шум ще увеличи популярността на Zomby и ще създаде такава на никому неизвестния до днес Reark. Факт е и че Zomby го боли фара от цялата ситуация, типично в негов стил.
Но случката се връзва добре с нарастващото напрежение около абревиатурите ACTA, PIPA и SOPA и изобщо плашещо голямата роля на мрежата във всичко, което правим. От една страна, неограничената свобода и анонимност вътре дават потенциално необятно поле за изява и прогрес. От друга, в една такава игра без правила и закони принципът е риск печели - риск губи и единственото, на което евентуално можеш да се осланяш е присъствието на съвест и честност отсреща. Две думички, които стават все по-трудни за дефиниране.
Абонамент за:
Публикации (Atom)