Песента на Наталия

Откакто направих този блог, винаги съм искала да напиша нещо за Zomby. Ако четеш този блог, вярвам, че най-вероятно знаеш за кого говоря.

Zomby е един от най-най-най-любимите ми продуценти още от първите си издания и от 2007 до днес музиката му успява да бръкне толкова надълбоко в душичката ми, че настоящият пост, сподавен от емоция, живееше само в главата ми. До днес.

Zomby е известен колкото с музиката си, толкова и с чепатата си, навярно бледна и кльощава английска персона. Един от първите анонимни продуценти в началото на края на разцвета на дъбстепа, той доби култов статус на арогантен мухльо, който връзва тенекии на повече от 50% от участията си, а малкото му официални интервюта преливат от изцепки, които, в зависимост от размера на чувството ти за хумор, могат да те накарат да се попикаеш от смях или да попикаеш газ.

През 2011 излезе и дългоочакваният му втори албум - Dedication - ярко и запомнящо се издание на фона на зверското количество (еднообразна) продукция, което се избълва за 12 месеца. Албумът беше отразено подобаващо от медиите и заслужено постави Zomby сред най-добрите продуценти на годината, а мойта душа се разтопи многократно от кефф, че любими тракове като Mozaic и Natalia's Song най-накрая бяха издадени официално.



Natalia's Song беше излъчена за пръв път пред широка аудитория в микса на Burial и Kode9 за феноменалното последно предаване на Mary Anne Hobbs по BBC Radio 1 - тоест връщаме лентата назад до септември, 2010.



В трака се използва семплирана част от руски поп хит, а авторката Ирина Дубцова, макар и напълно невежа за развитието на електронната музика на другия край на Европа, завежда дело за нарушени авторски права.

Голям праз, казваме си ние, нищо ново на тоя свят и всяко чудо за три дни. Да, ама не.

Сигурно ти е направило впечатление как напоследък, когато някаква новина гръмне из интернет, гърмежът се случва и придобива чудовищни размери за минус отрицателно време.

Днес продуцент на име Reark качи в Soundcloud едноминутен лууп, който за няколко часа предизвика скандал. Човекът твърди, че луупът е композиран лично и единствено от него през октомври 2007, и както можеш да се увериш с ушите си, това отвсякъде си е основата на Natalia's Song.



Евентуалното плагиатство е обяснено в подробности в инфото на трака, а своевременната корекция в авторството от страна на лейбъла 4AD, издал творбата, е достатъчно красноречива.

Факт е, че вдигналият се шум ще увеличи популярността на Zomby и ще създаде такава на никому неизвестния до днес Reark. Факт е и че Zomby го боли фара от цялата ситуация, типично в негов стил.

Но случката се връзва добре с нарастващото напрежение около абревиатурите ACTA, PIPA и SOPA и изобщо плашещо голямата роля на мрежата във всичко, което правим. От една страна, неограничената свобода и анонимност вътре дават потенциално необятно поле за изява и прогрес. От друга, в една такава игра без правила и закони принципът е риск печели - риск губи и единственото, на което евентуално можеш да се осланяш е присъствието на съвест и честност отсреща. Две думички, които стават все по-трудни за дефиниране.