Поради тези причини, повечето български продуценти са ужасно чувствителни по всички теми, обвързващи по някакъв начин музиката с изкарването на пари. Изкуството и бизнеса стават диаметрални противоположности, а аз винаги съм вярвала, че истината е някъде по средата.
Затова, наскоро излезлият за ABCD (лейбъла на Cooh) албум Labyrinth на Mloski ме изненада приятно. Cooh е един от тези, събиращи се на пръстите на едната ми ръка български електронни продуценти, които всъщност успяват да печелят от музиката си. Labyrinth, от друга страна, напук на нагласата ми да чуя нещо супер "експериментално" и "интелигентно", се оказа албум с неочаквано дъбстеп звучене. Траковете са наместени удобно в диапазона 130-145 bpm, като единствените паузи в темпото са по-бавното интро и ефирният Glow.
Въпреки това, звуковият пейзаж, който Mloski рисува през 14те си композиции излиза далеч отвъд общоприетите рамки на превърналия се в поп стил. Тук бързото темпо се топи под изкусно изтъкани звуци и мелодии, които ангажират ухото ти на едно по-дълбоко, подсъзнателно ниво и те отвеждат на музикално пътешествие, което неусетно изпълва цялото ти същество с лекота и свежест.
Именно това спокойствие и хармония, които бликат от Labyrinth контрастират по един много хубав начин с по-агресивния, тревожен, най-общо казано клубен звук, с който повечето хора асоциират дъбстепа. Тук саунд системата дъни не в прорязани от ярки светлини зали, а под шарената сянка на някоя вълшебна планинска поляна.
Интересно ми е как Mloski е достигнал именно до тази концепция на албума - като мост между две понятия, които, оказва се, могат да бъдат колкото противоположности, толкова и страни на една монета.
Можеш да се сдобиеш с Labyrinth срещу определена от теб цена тук, а тук можеш да прочетеш повече за албума и неговия автор.
http://soundcloud.com/mloski
Няма коментари:
Публикуване на коментар