Колко от вас са пили поне веднъж в живота си Red Bull? И в каква обстановка? Най-популярната енергийна напитка в света може да не е сред любимите ти течности, но благодарение на своята...хм.. хитра рекламна стратегия, тя винаги е някъде близо до теб – младият човек, който живее активно и динамично.
Вместо да инвестира приходите си в масова реклама, Red Bull намира алтернативен начин да присъства в живота ти като спонсорира всичко, което ври и кипи от човешка енергия – от екстремни спортове и състезания до културни събития - активните прояви на градско изкуство, сред които, както се досещаш, централно място заемат клубът и музиката.
Вече над 10 години Red Bull има тлъст пръст в развитието на една особено благоприятна за продукта ниша – клубната ъндърграунд индустрия. Ежегодният форум Red Bull Music Academy със своя уникален замисъл и структура е един истински инкубатор за музиката, която те кара да се движиш на дансинга – при това в цялото ѝ разнообразие и разкош.
България се появява за пръв път в дългата история на това сериозно международно музикално събитие през 2001 в лицето на DJ Steven, а след него – през 2005 с Shamanez, 2008 със Subeena (с българи родители няма къде да ходи, кхъ-кхъ) и настоящата, вече на изпроводяк 2011 с Disco Nutter – млад продуцент и едно от имената зад нетлейбъла Bonkerz Audio.
Музиката на Disco Nutter обхваща с почти хаотичен замах кажи речи целия спектър на съвременния клубен звук, подплатен с повечко бас – от beats до drum&bass, като и в двата края на пушката резултатът не е никак лош. И ако може би трябва да мине още малко време докато този артист напипа на 100% своя собствен звук и посока, то качеството на продукцията му е на ниво, с което малко други български продуценти могат да се похвалят.
Специално за Beatbucket и за теб, Disco Nutter споделя повече за себе си и преживяването си в Мадрид..приятно четене J
Beatbucket: Кой си ти?
Disco Nutter: Казвам се Ясен и съм от София, творя под псевдонима Disco Nutter.
B: Как и кога започна да се занимаваш с електронна музика?
DN: С хип-хоп започнах да се занимавам още в гимназията, един от съучениците ми показа програма, с която можеш да правиш музика и от тогава не съм спирал. По електронния звук се зарибих малко по-късно. С Roka си разменяхме доста музика по това време, което сигурно е и една от причините да споделяме сходен музикален вкус.
B: Как би описал звука си?
DN: Не знам дали бих могъл да го направя. Обичам да се занимавам с различни стилове, но един от основните елементи, който почти винаги присъства в траковете ми, е басът. Така че бих могъл да опиша звука си като гравитиращ около родословното дърво на бас музиката.
B: Ти беше единственият българин на тазгодишното издание на RBMA. Как реагира, когато разбра, че си избран?
DN: След като получих писмото с поканата ми трябваха няколко минути да осъзная какво точно пише в него. Щастието, което изпитах, е неописуемо и беше буквално изписано на лицето ми. И до настоящия момент не съм спрял да се радвам на невероятната възможност, която ми беше предоставена.
B: RBMA се слави с внушителен въпросник, който отсява желаещите да участват до шепа щастливци. Какъв беше твоят подход към това предизвикателство? Какво мислиш, че те е откроило на фона на останалите и е привлякло вниманието на комисията, която избира участниците именно към теб?
DN: Определено въпросникът е доста внушителен и ми отне ужасно много време да го попълня. Изпратих го точно преди да изтече крайният срок, но така става, когато оставяш всичко за последния момент.
Не мисля, че съм имал някакъв особен подход към самото отговаряне на въпросите. След разговори с други хора, мога да препоръчам на всички, които кандидатстват догодина, да не се опитват да напишат това, което си мислят, че организаторите на RBMA искат да прочетат, ами това, което наистина се върти в главите им. Няма правилни или неправилни отговори, има различни хора.
B: В очите на обикновения човек клубната култура е просто форма на развлечение. Академията поставя това явление в съвсем друга светлина, където диджея/продуцента е не просто фигура, която забавлява тълпата, а играч в еволюцията на съвременната музика. Как ти се отрази тази сериозна, академична обстановка – лекции, семинари, уъркшопи - и с какво промени твоето отношение към музиката?
DN: Нивото, на което се случва всичко по време на Академията, е толкова високо, че не знам от къде да започна. Хората наистина знаят как да организират събития. RBMA партита имаше абсолютно всяка вечер и до едно бяха перфектно изпипани. Ако е имало някакви проблеми, то те са останали зад кулисите и не са повлияли нито на музикантите, нито на тълпата.
Интересното е, че без да съм загатвал, че напоследък се занимавам и с drum and bass, някак си се озовах в line up с Shy FX, Stamina MC, Marcus Intalex и Klute, което ми говори ужасно много за страхотния усет, който екипа има към хората и музиката.
Не мога да кажа какво се е изменило в отношението ми към музиката все още, все пак са минали едва няколко седмици от както се върнах в България. Сигурен съм, че след някоя и друга година ще си спомням с умиление за Матадеро и ще имам по-добър поглед над това, което преживяването е променило в мен. Мога да кажа, че получих един нов поглед над правенето на музика с други хора, за което съм много благодарен.
B: Ако можеш да посочиш една лекция/участник/случка, които са те впечатлили най-силно, кои биха били те и защо?
DN: Ако мога да посоча само по един от тези, ще изпитам огромни затруднения. Ако трябва да съм честен, от хората, с които се запознах там, нямаше нито един, който да не си е на мястото. Нямаше участник, чиято музика да не ми хареса. Съжалявам само, че не успях да работя на място с всички от тях, но за 2 седмици не е и възможно. Лекциите също бяха невероятни и наистина вдъхновяващи.
B: Нещо, което научи в Мадрид за взаимоотношенията между хората в тази сфера на изкуството и би искал да видиш на българската електронна сцена....
DN: Средата, в която се оказах в Мадрид беше незабравима, въздухът пращеше от вдъхновение, а самата атмосфера беше изключително непринудена и приятелска. Нямаше разделение на по-известени, по-добри, лектори или участници. Изобщо, перфектното място, където да завържеш страхотни запознанства, които за 2 седмици се превръщат в приятелства.
На такова място не мислиш за нищо друго, освен за музика...
Със сигурност колаборациите с други артисти бяха страхотен опит и съм наистина щастлив, че успях да работя с тези хора.
Иска ми се точно тази приятелска атмосфера да намери почва и у нас. Повече трябва да се подкрепяме един друг и да си помагаме.
B: Кои български артисти следиш с интерес?
DN: Roka, Minstrell, Vly... техните неща чувам най-често! Напоследък огромно впечатление ми прави L33, който е като фабрика за тракове. Винаги с интерес преслушвам новите неща на Illmate, 1000Names и Samity също. Попадам и на все по-интересни български тракове в SoundCloud, но няма как да изброя всички сега.
B: Коя е следващата стъпка за теб, какви са плановете ти за бъдещето?
DN: Иска ми се да обърна повече внимание на Bonkerz Audio през следващата година... да се дипломирам също. Иска ми се да поработя повече с други музиканти. Но плановете са си само планове, докато не ги изпълниш.
Photo credit: Dan Wilton & Gianfranco Tripodo
Можеш да видиш и чуеш Disco Nutter утре на втората за тази година отворена лекция на RBMA в България, където заедно с него и Kid Koala ще можем да си говорим за музика преди концерта на The Cinematic Orchestra с афтърпарти в бар „4 стаи”.
