Интервю::Subeena

Какво си представяш, когато чуеш фразата "съвременен български изпълнител"? У доста хора тя често предизвиква иронична, в най-добрия случай - многозначителна усмивка.

Българската музикална действителност е леден душ за много талантливи момчета и момичета, които искат да творят и да се развиват, но нямат най-важния стимул в случая - сцена, на която свободно да изразят себе си.

Тази потиснатост - случайно следствие от средностатистическата българска осведоменост спрямо музиката, която обичаме - е основният обединяващ елемент. А благодарение на много ентусиасти, явлението "българска клубна сцена" все пак придобива някакви очертания.

Въпреки това, електронната култура като цяло си остава нещо не-родно. Нещо, което търсим и попиваме отвън, а после се опитваме по някакъв начин да пресъздадем тук, у дома.

В този ред на мисли си представи учудването ми, когато, ровейки се из Myspace в търсене на нови интересни артисти преди 2-3 години съвсем случайно попаднах на Subeena.

Subeena е свежо и все по-интригуващо име на лондонската бас-сцена. Издала е няколко 12" и едноименно EP към редица лейбъли - Immigrant/Imminent Recordings (вече несъществуващ), Planet Mu, Redvolume и Acroplane. През 2008 участва в ежегодното издание Red Bull Music Academy, а през 2009 е част от посветеното на бас-дамите шоу на Мери Ан Хобс, X-Chromosome, наред с имена като Ikonika, Blank Blue и Vaccine.

Subeena е българка, която не е родена в България и никога не е живяла тук. "Псевдонимът" й е собственото й име, написано грешно. Всякакви суб- и бас-асоциации са случайни. Реших да й пиша, защото би било чудесно повече хора тук да знаят за музиката й. За моя огромна изненада, тя се отзова и се съгласи да отговори на няколко импровизирани въпроса.

Събина твърди, че българският й е доста лош, но, съдейки по писмата, които си разменихме, не съм съвсем съгласна. Това, което следва, са нейните собствени думи, с минимални корекции от мен, специално за Beatbucket и за теб:

Beatbucket: Коя е Subeena? Представи се на хората, които не са чували за теб.

Subeena: Казвам се Събина. Родителите ми са българи, но съм родена и израснала в Италия. Сега живея в Лондон. Обичам да си играя с компютъра и да правя разни музики отвреме навреме.

B: Как започна да правиш електронна музика?

S: Дълго време мечтаех за това, обаче всичко започна, когато един приятел ми даде софтуер и ми показа как се правят нещата, които ми трябваха в началото. Така имах възможността да спестя много време.

B: Как би описала музиката си и какво е отношението ти към слагането на етикети върху музиката по принцип?

S: В известен смисъл етикетите могат да помагат да се ориентираш, обаче ако са прекалено ограничаващи и всичко се свежда до етикета, който ти самият не си избрал, може да бъде малко изнервящо. Все пак винаги е било така. Някои хора даже искат да им се слага определен етикет...Лично за мен, етикета "дъбстеп" много скоро започна да не отговаря повече на музиката и идеите ми, особено откакто спрях да правя парчета на 140 bpm. Откакто започнах да издавам различни плочи и миксове, всичко това се промени. И аз самата не знам как да опиша музиката си, всеки път блокирам при този въпрос...в сегашните ми неща има доста мелодии, но също така и доста ритъм.

B: Как започна да издаваш за Planet Mu?

S: Досега съм издала само един 12” за Planet Mu. Изпращах свои парчета на Майк от горе-долу 2-3 години. Веднъж той чу отнякъде парчето с Jamie Woon и Om ‘Mas, което не му бях пращала, и поиска да го издаде.

B: Имаш ли наблюдения върху българската електронна сцена и артисти? Би ли дошла да пускаш в България?

S: Като цяло не знам много, но има някои много добри български продуценти, например 1000 names, The Bulgarian, Cooh/Balkansky, Thought...сигурна съм, че има и други. Досега не съм пускала в България...за съжаление и много рядко успявам да ходя, но, разбира се, би ми харесало!

B: Какви са предимствата и недостатъците на това да си жена-DJ и продуцент?

S: Хехе, отдавна не съм отговаряла на този въпрос! Често за жените може да бъде малко по-трудно, в смисъл, че ако искат сериозно да покажат, че са добри, трябва да се стараят два пъти повече, защото не винаги ги приемат насериозно. Аз лично, обаче, почти никога не съм имала проблеми...много, много рядко съм срещала хора, които са се държали малко странно с мен, но засега почти винаги съм била третирана наравно. Мисля, че малко зависи и от това как човек сам го приема...Естествено, при положение, че няма много жени, които продуцират или пускат, в началото някои хора те канят поради тази причина. Но ако не покажеш, че знаеш какво правиш, не мисля, че това би продължило много дълго.

B: Каква техника използваш и има ли според теб това решаващо значение за качеството на музиката?

S: Ползвам само софтуер и имам един MIDI контролер. Естествено, ако имах възможност да работя с хардуер, щеше да звучи различно и по-добре, но аз идвам от друга епоха. Чувала съм толкова много добри продукции, направени на софтуер, че не мисля сериозно, че е толкова важно. Хубаво е, разбира се, да правиш live сет с Roland 808, например, или хубави парчетa с Roland 303 или с който и да е хардуер, но не е нещо, което бих си поставила за цел в музиката ми. Важно е да знаеш как да употребяваш каквото си решил да използваш и да знаеш какво искаш да направиш. Хардуер, софтуер и т.н. са само средство за осъществяване на идеите, според мен.

B: Кое ти доставя повече удоволствие – да пускаш или да продуцираш?

S: Хехех, мисля че да продуцирам. В смисъл, и двете неща са хубави. Забавно е да пускаш, но аз не започнах като DJ и понякога съм малко срамежлива. Когато правя продукции, съм сама в света си и ми е по-удобно и забавно.

B: Какво да очакваме от теб през 2010?

S: Току-що направих микс за списание FACT и следващия месец ще издам първата плоча от новия ми лейбъл, който, между другото, се казва Opit. Когато родителите ми го видяха написано с латински букви казаха, че не им прилича на българска дума.

B: Какво ще посъветваш хората в България, които се занимават с електронна музика?

S: Не съм много наясно каква е обстановката в България. Ако е така, както беше в Италия, когато аз живеех там, бих казала, че това, което липсваше, беше точно истинска сцена. Много видове музика нямаха възможност да се развиват и затова не познавах много хора, които правеха електронна музика. В този смисъл бях най-вече сама или имах двама-трима приятели, с които да обменям идеи. И бих добавила да не се подценява интернет. В музиката всичко може да се прави и чрез интернет.

http://www.myspace.com/subeena http://www.myspace.com/opitrecords