петък, 28 септември 2012 г.

Beatbucket Mix #5 :: Mojo Goro



Родната електронна сцена може никаква да я няма, но пък за сметка на това си има секс-символ! Ако се чудиш какво е общото между брейккора и Jimmy Edgar, между Prince и footwork-a, ако ликрата, пайетите и дълбоките мъжки деколтета те възбуждат точно толкова, колкото нискочестотните вибрации на мръсния южен хип хоп, то Mojo Goro е твоят човек!

Той идва от Ямбол и за няколко години подвизи из София успя да заеме централно място сред местния ъндърграунд електронен елит от 3 Уши та чак до Влайкова. През последните две години, около него се заформи и колектив от артисти, който все повече заприличва на лейбъл. За капак го приеха да учи музика в Англия, та към този момент Горо вече дори не е с нас тялом.

Броени дни преди заминаването му, което, според моята непретенциозна прогноза ще е, както казват англичаните, for good, реших, че е дошъл моментът той да бъде мой гост.

Интервюто ни стана като на майтап, но зад майтапа прозират големи мечти. А мечтите са сериозно нещо и ако вярваш в тях, могат като нищо да доведат до големи работи. Гарнирано с обичайната доза музика и много любов – специално за Beatbucket и за теб:


Beatbucket: Кой си ти?

Mojo Goro: Аз съм Горо, така ми викат още от детската градина, иначе се казвам Горазд.

B: Как и кога започна да се занимаваш с електронна музика?

M: Един приятел ме зариби по FL-а като бях някъде на 11-12... тогава бях рапър, но тъкмо прослушвах DnB, така че докато се учeх как да цъкам, се опитвах такова да правя...после като взех да се научавам минах на брейккор и ходих да го пускам в София.

B: Как би описал звука си?

M: Описвам звука си правейки го. В настоящия момент правя супер много различни неща, така че изобщо не мога да обобщя звука си с нещо отличително.

B: Goroe, Mojo Goro или просто Goro? Кое е общото и различното между тези имена и как те се свързват с музиката ти?

M: Както вече казах, аз съм си Горо, а Моджо-то е за гъзария... като започнах да правя по-слушаема музика реших, че трябва да си сменя и артистичния псевдоним, поради близки и далечни от ума причини, и така от Goroe еволюирах в Mojo Goro. Като покемон.

B: Какво се промени от времето, когато идваше да пускаш брейккор в София до днес? За много от хората, които те следят оттогава изглежда, че в момента си поел в съвсем друга (звуко-стилова) посока...

M: Не съм поел нито тази нито онази посока, просто си продължавам по моята, нещата се случват напълно естествено и непринудено. Всичко се променя постоянно...особено хората във възрастта между 15 и 20 години.

B: Струва ми се, че не мое се зАпреш – като започнем от соло нещата ти, които в момента гравитират някъде между juke и trap, минем през Energetic Slash и Big Tiger, и стигнем до WTF is SWAG. Сякаш играеш пинг-понг между продуцирането и колаборирането от една страна, и промотирането и издаването на други артисти, от друга. Това ли е целта ти и изобщо кое те влече повече – музиката като изкуство или бизнес?

M: Ако имам цел, тя е да направя 7 милиона преди да стана на 25. Не е кой знае какво.  По принцип не мисля да продължавам  да се занимавам лично с лейбъла, когато стана супер богат и известен, но искам да си остана шеф. Иначе ме кефи да си цъкам музика... общо взето с това искам да се занимавам – соло и колаборативно... бих издал и рап албум между другото. Мисля, че изкуството е много по-доходно от бизнеса.

B: WTF is SWAG?

M: Всичко започна с партитата. Първото беше THE BIG SWAG PARTY, а името дойде изневиделица през устата на другия член на групата Energetic Slash. Веднага направихме флаер на Paint с Кондьо и Наско Ментата на него. После като правихме следващите партита - Bigger и Biggest Swag - през цялото време въпросът беше как ще се казва четвъртото, което при всички случаи го правеше много специално. Затова решихме да издадем и супер лимитирана компилация, която да я няма в интернет и да е само към партито с име WTF is SWAG.  Това го направихме с  Hempsta, като в началото на тази година я пуснахме и онлайн, като вече се подготвяхме за прясно излязлата понастоящем супер рядка и безценна касетка. За нея удари голямо рамо и Parallel Concept. В момента ние тримата сме главните лица зад този колектив от артисти, но всеки, който е участвал по какъвто и да е начин, е част от него.














B: WTF is SWAG представи само български артисти, докато EAT DESSERT FIRST
излиза отвъд границите на родината. Какво определя изборът при подготвянето на компилациите?

M: Общо взето, от българска страна артистите са ясни, всички се познаваме... А траците  - когато имаш един трак можеш да отсъдиш дали втория ще си пасне с него.. така че оставихме компилацията сама да се оформи...обсъждаме с артиста кой трак би бил най подходящ и го слагаме! СЛАГ!

B: Разкажи ми нещо повече за чуждите имена в EAT DESSERT FIRST...

M: Tова са хора от целия свят, с които поддържаме контакт още отпреди да направим компилацията, и ги поканихме да се включат защото им се кефим. Има и такива като Michael Valentine West, който ме разби с последния си албум – и му писах един месидж така и така пич тука една касетка :D и той се надъха. Всеки един трак и артист в компилацията е супер строго отсят, така че чакайте тепърва да чувате за тези имена. Много от тях са с буквално готови албуми за готини лейбъли, които всеки момент ще бъдат издадени.

B: Носят се слухове, че следващото ви издание ще бъде на винил, дай тука малко повече инфо J

M: Не мога да давам инфо, ние сме мистериозен лейбъл. Пише го на фейсбука ни.

B: Ако пуснете плоча, WTF is SWAG прави сериозна заявка за първият независим български лейбъл (без да броим нетлейбълите и чалгата) след Балкантон. Това ли беше първоначалният замисъл и кой ви финансира? Какво предстои занапред?

M: Може би сме подготвили доста интересни и ГОЛЕМИ неща. Не знам. Илюминатите ни дават пари за всеки един написан SWAG,  така че откъм финанси не сме ограничени.

B: Диджейските ти изяви обикновено са скандални и много емоционални J но отвреме навреме човек може да те засече и в Butchers, където пускаш малко по-различни и специални неща. Разкажи ми повече за тези вечеринки и за страстта ти към тази, пак танцувална, но по-романтична и елегантна музика, която пускаш там?

M: Просто така ми идва за там – всичко зависи от обстановката и най-вече хората. Не знам дали това място още работи между другото. Аз харесвам много видове музика – харесва ми да пускам дори и техно/хаус ... или примерно ... прото-пънк и рокендрол. Както дойде. Тук е последният ми шанс да благодаря на Влайкова, че ги има и да кажа, че са голяма работа. Много хора идват там, за да чуят хубава нова музика.














B: И като подхванахме диджейската тема – няколко думи за микса, който си ми приготвил...

M: Това е много много специален микс (very rare and based) състоящ се изцяло от музика, която аз или някой от моите хора е продуцирал.

B: За финал – един съвет към всеки, който би искал да се занимава с алтернативна електронна музика в България:

M: Ами щом иска, да се занимава. Да използва интернет умно и най-добре да се махне от България, ако наистина иска да се занимава сериозно. И най-важното - винаги да го прави като на шега и с максимално удоволствие.