четвъртък, 28 януари 2010 г.

Интервю::Subeena

Какво си представяш, когато чуеш фразата "съвременен български изпълнител"? У доста хора тя често предизвиква иронична, в най-добрия случай - многозначителна усмивка.
Българската музикална действителност е леден душ за много талантливи момчета и момичета, които искат да творят и да се развиват, но нямат най-важния стимул в случая - сцена, на която свободно да изразят себе си.
Тази потиснатост - случайно следствие от средностатистическата българска осведоменост спрямо музиката, която обичаме - е основният обединяващ елемент. А благодарение на много ентусиасти, явлението "българска клубна сцена" все пак придобива някакви очертания.
Въпреки това, електронната култура като цяло си остава нещо не-родно. Нещо, което търсим и попиваме отвън, а после се опитваме по някакъв начин да пресъздадем тук, у дома.
В този ред на мисли си представи учудването ми, когато, ровейки се из Myspace в търсене на нови интересни артисти преди 2-3 години съвсем случайно попаднах на Subeena.
Subeena е свежо и все по-интригуващо име на лондонската бас-сцена. Издала е няколко 12" и едноименно EP към редица лейбъли - Immigrant/Imminent Recordings (вече несъществуващ), Planet Mu, Redvolume и Acroplane. През 2008 участва в ежегодното издание Red Bull Music Academy, а през 2009 е част от посветеното на бас-дамите шоу на Мери Ан Хобс, X-Chromosome, наред с имена като Ikonika, Blank Blue и Vaccine.
Subeena е българка, която не е родена в България и никога не е живяла тук. "Псевдонимът" й е собственото й име, написано грешно. Всякакви суб- и бас-асоциации са случайни. Реших да й пиша, защото би било чудесно повече хора тук да знаят за музиката й. За моя огромна изненада, тя се отзова и се съгласи да отговори на няколко импровизирани въпроса.
Събина твърди, че българският й е доста лош, но, съдейки по писмата, които си разменихме, не съм съвсем съгласна. Това, което следва, са нейните собствени думи, с минимални корекции от мен, специално за Beatbucket и за теб:

Beatbucket: Коя е Subeena? Представи се на хората, които не са чували за теб.

Subeena: Казвам се Събина. Родителите ми са българи, но съм родена и израснала в Италия. Сега живея в Лондон. Обичам да си играя с компютъра и да правя разни музики отвреме навреме.

B: Как започна да правиш електронна музика?

S: Дълго време мечтаех за това, обаче всичко започна, когато един приятел ми даде софтуер и ми показа как се правят нещата, които ми трябваха в началото. Така имах възможността да спестя много време.

B: Как би описала музиката си и какво е отношението ти към слагането на етикети върху музиката по принцип?

S: В известен смисъл етикетите могат да помагат да се ориентираш, обаче ако са прекалено ограничаващи и всичко се свежда до етикета, който ти самият не си избрал, може да бъде малко изнервящо. Все пак винаги е било така. Някои хора даже искат да им се слага определен етикет...Лично за мен, етикета "дъбстеп" много скоро започна да не отговаря повече на музиката и идеите ми, особено откакто спрях да правя парчета на 140 bpm. Откакто започнах да издавам различни плочи и миксове, всичко това се промени. И аз самата не знам как да опиша музиката си, всеки път блокирам при този въпрос...в сегашните ми неща има доста мелодии, но също така и доста ритъм.

B: Как започна да издаваш за Planet Mu?

S: Досега съм издала само един 12” за Planet Mu. Изпращах свои парчета на Майк от горе-долу 2-3 години. Веднъж той чу отнякъде парчето с Jamie Woon и OmMas, което не му бях пращала, и поиска да го издаде.

B: Имаш ли наблюдения върху българската електронна сцена и артисти? Би ли дошла да пускаш в България?

S: Като цяло не знам много, но има някои много добри български продуценти, например 1000 names, The Bulgarian, Cooh/Balkansky, Thought...сигурна съм, че има и други. Досега не съм пускала в България...за съжаление и много рядко успявам да ходя, но, разбира се, би ми харесало!

B: Какви са предимствата и недостатъците на това да си жена-DJ и продуцент?

S: Хехе, отдавна не съм отговаряла на този въпрос! Често за жените може да бъде малко по-трудно, в смисъл, че ако искат сериозно да покажат, че са добри, трябва да се стараят два пъти повече, защото не винаги ги приемат насериозно. Аз лично, обаче, почти никога не съм имала проблеми...много, много рядко съм срещала хора, които са се държали малко странно с мен, но засега почти винаги съм била третирана наравно. Мисля, че малко зависи и от това как човек сам го приема...Естествено, при положение, че няма много жени, които продуцират или пускат, в началото някои хора те канят поради тази причина. Но ако не покажеш, че знаеш какво правиш, не мисля, че това би продължило много дълго.

B: Каква техника използваш и има ли според теб това решаващо значение за качеството на музиката?

S: Ползвам само софтуер и имам един MIDI контролер. Естествено, ако имах възможност да работя с хардуер, щеше да звучи различно и по-добре, но аз идвам от друга епоха. Чувала съм толкова много добри продукции, направени на софтуер, че не мисля сериозно, че е толкова важно. Хубаво е, разбира се, да правиш live сет с Roland 808, например, или хубави парчетa с Roland 303 или с който и да е хардуер, но не е нещо, което бих си поставила за цел в музиката ми. Важно е да знаеш как да употребяваш каквото си решил да използваш и да знаеш какво искаш да направиш. Хардуер, софтуер и т.н. са само средство за осъществяване на идеите, според мен.

B: Кое ти доставя повече удоволствие – да пускаш или да продуцираш?

S: Хехех, мисля че да продуцирам. В смисъл, и двете неща са хубави. Забавно е да пускаш, но аз не започнах като DJ и понякога съм малко срамежлива. Когато правя продукции, съм сама в света си и ми е по-удобно и забавно.

B: Какво да очакваме от теб през 2010?

S: Току-що направих микс за списание FACT и следващия месец ще издам първата плоча от новия ми лейбъл, който, между другото, се казва Opit. Когато родителите ми го видяха написано с латински букви казаха, че не им прилича на българска дума.

B: Какво ще посъветваш хората в България, които се занимават с електронна музика?

S: Не съм много наясно каква е обстановката в България. Ако е така, както беше в Италия, когато аз живеех там, бих казала, че това, което липсваше, беше точно истинска сцена. Много видове музика нямаха възможност да се развиват и затова не познавах много хора, които правеха електронна музика. В този смисъл бях най-вече сама или имах двама-трима приятели, с които да обменям идеи. И бих добавила да не се подценява интернет. В музиката всичко може да се прави и чрез интернет.

http://www.myspace.com/subeena http://www.myspace.com/opitrecords

сряда, 27 януари 2010 г.

If I'm Not the Future of the West the West Has No Future

Не разбирам много от хип-хоп, но имам слабост към тлъст бас.
Пък и Nocando звучи като доста читав рапър - резидент MC в легендарния LA клуб Low End Theory, Emcee Champion на Scribble Jam през 2007...


...а присъствието на имена като Nosaj Thing и Daedelus в дебютния му албум - Jimmy the Lock [Alpha Pup Records] окончателно решава въпроса.


вторник, 26 януари 2010 г.

Pangaea :: Pangaea EP [Hessle Audio]

Когато едно нещо се рекламира прекалено много, може да се получи обратен, отблъскващ ефект. Такъв е случаят, поне за мен, с дебютното EP на Mosca - Square One, което е на пазара от вчера. Толкова много се изписа за този човек и това EP, което се състои от всичко на всичко два трака и няколко ремикса, че се отвратих още преди да съм се наситила и нямам желание да пиша за него, независимо колко е добро, актуално, tropical, etc...

Това, за което ми се иска да пиша, е друго EP на друг, не-съвсем-новоизлюпен артист, което също излезе вчера, но не беше обект на такава истерия.

Става въпрос за Pangaea и едноименното Pangaea EP, издадено от Hessle Audio. Pangaea, или Кевин МакОули, има малко по-дълга история зад гърба си - няколко 12" издадени в периода 2007-2009 към Hotflush Recordings и Hessle Audio, както и участие в компилациите Dubstep Allstars и Steppas Delight.

Първото му EP, съдейки по превюто, е много приятна и мелодична смесица от разнородни елементи, в крак с тазгодишната фънки-garage-хаус тенденция в бас-музиката.


Добра алтернатива на мейнстрийма, ако изобщо може да се говори за мейнстрийм в денс-течение, което все още си няма дори име.

понеделник, 25 януари 2010 г.

Four Tet - There Is Love in You

Дългоочакваният пети албум на Four Tet - There Is Love in You - излезе днес от Domino Records. Кристално чист, студено-хрупкав, звънливо-спокоен звук в съвършен унисон със зимното време навън.


Консумирай на топло, зад заскрежено стъкло, с гореща напитка в ръка и хубав снежен пейзаж пред очите. С други думи, скачай в колата и тръгвай на следобеден зимен трип с Four Tet саундтрак :)

петък, 22 януари 2010 г.

Микс: L-Vis 1990 за 1Xtra

Едно от имената, стоящи зад новия лейбъл Night Slugs - L-Vis 1990 - гостува в шоуто на Redlight, 'In New 1Xtra Djs We Trust', с грууви-фънки-фючър хаус селекция:


Траклист:
1. Mosca – Square 1 (L-Vis 1990 Remix)
2. Mike Dunn – Deep Down
3. Mosca – Nike
4. Kingdom – That Mystic
5. Dva – Ganja
6. Bok Bok – Ripe Banana VIP
7. Geiom & Marita – Sugar Coated Lover (Brackles & Shortstuff remix)
8. L-Vis 1990 – United Groove (Buraka Som Sistema remix)



Официалното откриване на лейбъла е на 5 февруари. Първите рилийзи включват L-Vis 1990 със Zahonda/Compass 12", който излезе на 17 януари и дългоочакваният Square One от Mosca, който излиза в понеделник.



Emika::Drop the Other EP

Официалният дебют на Emika вече е факт - Drop the Other EP излезе на 18 януари благодарение на Ninja Tune, следван от микс за Мери Ан Хобс.


Дамата от Берлин е поредното попълнение в палитрата нови имена, които ще дефинират звука на 2010. Go lady!


неделя, 17 януари 2010 г.

Blue Daisy

Всеки е преживявал поне веднъж следната случка:
Слушаш си даден сет. Някъде по средата влиза невероятно парче. Естествено, ти го чуваш за първи път и нямаш идея чие е, нито пък как се казва. Следователно, слушаш сета отново и отново, дни наред, и всеки път трепериш от кеф и от яд, че не можеш да разбереш кое по дяволите е това парче.....

Последният път, когато се насладих на този тип преживяване, беше към края на ноември, когато Slugabed направи микс за The Quietus по повод интервюто си за електронната медия. Тъй като липсваше траклист, се наложи да издирвам доста неща, които ми направиха много силно впечатление. И ето - вчера, съвсем случайно, най-после го открих:


Оказва се, че Blue Daisy е име, което от известно време насам привлича вниманието на фигури като Мери Ан Хобс и Оли Марлоу, известен още като Sonic Router.

Blue Daisy е съвсем нов продуцент с два рилийза към лейбъла Black Acre - Space Ex и Strings Detached EP. Много хора биха определили нещата му по-скоро като музика за главата, отколкото за краката и това донякъде не е лишено от смисъл. Въпреки това аз мисля, че в една по-алтернативна, отворена и емоционално обогатена клубна среда, където набиването на крак в пода, обилното препотяване и съсредоточеното мятане на глава не са основен приоритет, неговите хармонии биха се вписали чудесно.


Blue Daisy подготвя съвместен проект с LaNote, който се казва La Fleur Bleu и се очаква към средата на годината. Съвсем между другото, лейбълът Black Acre е дом и на българите 1000 names, които творят в сходни звукови реалии и са доста интересно и актуално име на западната алтернативна електронна сцена.


Така че, дръж ушите си отворени.





петък, 15 януари 2010 г.

Mike Slott - Free Mixtape

Добро утро и нека е добро с този супер пресен, напълно безплатен микс от медения Майк Слот.

Не пропускай да се порадваш на хубави момичета + хубава музика ето тук. Траклист няма, но така е по-сладко. Enjoy!

четвъртък, 14 януари 2010 г.

Autechre::нов албум



Warp Records обявиха, че пионерите в електронната музика, Autechre, издават десети поред албум на име Оversteps. Тавата излиза на пазара на 22 март и ще се предлага в три формата - луксозно винилово издание, CD и висококачествен дигитален вариант (WAV и mp3). Новият албум ще бъде отпразнуван с двумесечно европейско турне на дуото. Както може да се досетиш, България не влиза в списъка с дестинации, но това не ти пречи, ако имаш пари, желание и време, да се размърдаш в западна посока през март или април.

Можеш да поръчаш Oversteps отсега от Bleep и те съветвам да го направиш. Луксозното издание на последния албум на ветераните - Quaristice - се разпродаде в рамките на 12 часа през недалечната 2008.

неделя, 10 януари 2010 г.

ммм, ябълки...

Дъбстепът отдавна си позволява да щъка насам-натам и да се чифтосва с други, привидно коренно различни от него стилове. Ако си от по-наблюдателните, сигурно си забелязал, че напоследък има все повече музика с този етикет, но с определено не-дъбстеп звучене. Една от многото тендеции е към изправяне на ритъма и смяна на дебелогъзите, пърдящи хармонии с по-изчистени и минималистични звуци. Звучи ти познато? ДА! Изглежда именно дъбстепът ще влее глътка свеж въздух и разнообразие в техното, с което всички сме израснали и обичаме до ден днешен.

По ирония на съдбата, соченият за един от най-добрите дъбстеп албуми на 2009 - Great Lengths на Martyn - има като че ли повече общо с дийп хауса и техното, отколкото с общоприетата идея за дъбстеп:


Ако този звук ти допада, не изпускай от уши лейбъла Apple Pips, който прогресивно дълбае в тази насока и се очертава като един от най-интересните лейбъли през новата година. Двама негови артисти - Al'tourettes и Greena - вдигнаха високо летвата със своите рилийзи съответно през октомври и декември:


И докато звукът на Al'tourettes си е чиста проба техно, Greena е няколко идеи по-разчупен:


Изглежда 2010 ще е година на ябълките - yum yum!

събота, 9 януари 2010 г.

Дръж под ухо

2010 ще бъде доста интересна откъм електронни вибрации. Артисти и лейбъли, които изгряха през изминалата година и мигновено привлякоха вниманието ми тепърва ще издават официално продукцията си.

Един нов агент, който цяла 2009 дразни апетита ми с многообещаващ звук, е англичанинът Грег Фелдуик, известен още като Slugabed. Негови парчета се чуваха в доста сетове, подкасти и радиопредавания, но все още почти нищо от продукцията му не е издадено. Slugabed прави хип-хоп, или по-точно се извращава с него, редефинирайки цялата концепция за структурата и звученето на стила. Музиката му е смесица от брутален бас, който те кара да искаш да си навреш главата в тонколоната, дразнещо пиукащи, бибиткащи звуци извадени сякаш от Super Mario, шумове, стъргалки и безумни вокали, които той семплира или пък изцяло ремиксира вече съществуващи парчета. Вземи за пример този меко казано малоумен ремикс:


Slugabed ще издаде две EP-та през първото тримесечие на тази година. Първото, Ultra Heat Treated, излиза на пазара на 8 февруари благодарение на Planet Mu; второто - Endless Piss - очаквай от новоизлюпения шотландски лейбъл Numbers.

Друг нов интригуващ артист - Low Limit - също ще издаде своето първо Golden Handshake EP към Numbers. Low Limit има явна слабост към дълбоките бас линии, което личи от ремикса му на парчето на Flying Lotus - Tea Leaf Dancers, както и от неговото собствено Turf Day, което участва в компилацията Beat Dimensions Vol.2. А това топло новогодишно видео може само да те кара да си мечтаеш подобни партита да се случват и в родните ни клубове:


Не пропускай да хвърлиш едно ухо:




Kode 9 написа книга за звука като оръжие



Звукът може да бъде използван като военен ресурс с цел да предизвика дискомфорт, да изрази заплаха или да създаде атмосфера на страх или ужас - накратко, да създава лоши вибрации. Звукови оръжия от този тип включват "акустичната психо-корекция", използвана върху панамския военен диктатор Мануел Нориега от армията на САЩ, както и върху давидяните в Уейко от ФБР, свръхзвуковите вълни (или "звукови бомби") по ивицата Газа и високочестотните репеленти против плъхове, които се използват срещу тийнейджъри в някои молове. В същото време артисти и музиканти генерират дълбоки честоти в търсене на нови естетични усещания и нови начини за задвижване на човешкото тяло в ритъм. В своята книга Sonic Warfare Стийв Гудман изследва различните употреби на силата на звука и как това се отразява върху хората.

Повечето теоретични дискусии върху звуковите и музикалните култури и връзката им с властта, според Гудман, съдържат липсващо звено - политиката на честотата. Гудман онагледява теорията си чрез спекулативна диаграма на звуковите сили, с която изследва използването на звукови системи с цел модулиране на чувство. Вземайки примери от философията, науката, художествената литература, естетиката и популярната култура, той очертава (дис)континуум на вибрационните сили, който обхваща полицейски и военни проучвания в областта на звука като средство за контролиране на тълпи, корпоративното използване на звук за утвърждаване на дадена марка, както и мощните сблъсъци на звуковото изкуство с музикалната култура.

Гудман заключава книгата си с разсъждения върху все още нечуваното - концепцията за не-звук, която се свързва от една страна с периферията на звуковото възприятие, а от друга - с неосъществената връзка между ритми и честоти в доловими диапазони.

За автора:

Стийв Гудман е лектор по Музикална култура към Факултета по научни, медийни и културни изследвания в Университета на Източен Лондон, член на колектива CCRU (Cybernetic Culture Research Unit) и основател на звукозаписната компания Hyperdub. Той продуцира електронна бас-музика под псевдонима Kode 9 и е част от колектива за звуково изкуство Audint.

Поръчайте Sound Warfare онлайн от тук.



петък, 8 януари 2010 г.

ретроспекция

Първите дни на всяка една нова година са подходящ момент за две неща.
Първо - да направиш нещо ново, за което до този момент не ти е достигало време или смелост (или и двете). Новото нещо е този блог-отдушник, чиято цел е да превърне страстта ми към електронната музика от повод за губене на време в нещо по-смислено, целенасочено и продуктивно.
Второ - да погледнеш назад и да оцениш изминалата година. 2009 беше шеметна, динамична и разнообразна. В електронната музика всичко се случва все по-бързо и хаотично. Постоянно се появяват нови изпълнители и нови течения, тенденции и т.н. Стиловете отмират още преди да са се развили напълно. Звукът все по-трудно се поддава на категоризиране. Най-чаровната черта на тази музика и тези изпълнители е, че те търсят експеримента в комбинирането и смесването на стилове и звуци, които доскоро се смятаха за несъвместими. Резулатът е органичен, разноцветен, противоречив и неописуем.
Следват най-вкусните и сочни албуми, които гъделичкаха ушите ми и движеха краката ми през цялата изминала година:

Birdy Nam Nam - Manual for Successful Rioting

дата на издаване: 12 януари 2009
лейбъл: Has Been
Вторият албум на френските диджеи изненадва приятно с доста оригинален и разнообразен звук, който най-общо може да бъде описан като електро с робо-вокали. Въпреки подчертаният акцент върху ритъма, който варира от 4х4 до брейкбийт и дори на моменти напомня на дъбстеп, парчетата до едно са изключително мелодични.
Любими тракове: Love Your Enemy (Kill Your Friend), Manual for Successful Rioting, The Parachute Ending.

Boxcutter - Arecibo Message


дата на издаване: 20 април, 2009
лейбъл: Planet Mu

Въпреки че музиката на ирландеца Бари Лин, известен още като Boxcutter, широко се възприема като дъбстеп, най-вече заради плътните бас-линии и характерния ритъм, подбора на звуците, композициите на траковете и настроението, което лъха от тях я доближават доста до стиловете IDM и experimental. Тази многостранчивост е запазен знак на изключително талантливия г-н Лин и тя присъства и в четвъртия му албум - Arecibo Message. Дълго време очаквах този албум най-вече заради присъствието на блаженото A Familiar Sound, което Мери Ан Хобс пусна в шоуто си по BBC Radio 1 още в средата на 2008, но остана неиздадено още цяла година. Други любимци в тавата са едноименното Arecibo Message, Sidetrack, Mya Rave V2 и лудото Kab 28. Една от причините да обичам Boxcutter е факта, че в музиката му се усеща влиянието на Aphex Twin и този албум не прави изключение.

Moderat - Moderat


дата на издаване: 11 май, 2009
лейбъл: BPitch Control

Германските откачалки от Modeselektor доказаха, че притежават остър нюх за успешни колаборации още през далечната (ха-ха) 2007 с впечатляващия си ремикс за Thom Yorke на Skip Divided от самостоятелния му албум - The Eraser и съвместното им парче - The White Flash. Проектът Moderat обединява бандата с друг, не по-малко талантлив германски електронен артист - Apparat и резултатът е безспорно един от най-силните и запомнящи се албуми на 2009. Moderat е олицетворение на перфектната симбиоза - бийтовете са дело на Modeselektor, а прекрасните мелодии и част от вокалите - на Apparat. Албумът няма слабо парче, но като най-изпъкващи бих посочила A New Error, Rusty Nails, Seamonkey, Slow Match (feat. Paul St. Hilaire) и Sick With It (feat. Delle).

Toddla T - Skanky Skanky


дата на издаване: 25 май, 2009
лейбъл: 1965 Records

Toddla T е обещаващ млад диджей от Шефийлд, Великобритания, който пуска и прави музика за танцуване. Първият му самостоятелен албум Skanky Skanky е най-вкусната манджа с грозде на която попадам напоследък. В тавата са намерили място дръмендбейс, хип-хоп, хаус, реге и денсхол парчета - и как не, като се има предвид масата артисти, които участват като гости в проекта - Mr Versatile, Serocee, Roots Manuva, Tinchy Stryder, Benjamin Zephaniah и още много други. От албума струи мощна "кълчи-кълки" емоция - всички парчета са изключително мелодични, позитивни и танцувални и ако поне едно от тях не те накара да скочиш и да се разкършиш, най-вероятно имаш бастун в задника си. Любими: Boom DJ from the Steel City(feat. Trigganom & Helders), Rice & Peas (feat. Mr Versatile), Rebel (feat. Benjamin Zephaniah), Better (feat. Jason Lee Bailey & Helders).

Silkie - City Limits Volume 1


дата на издаване: 27 юли, 2009
лейбъл: Deep Medi Musik

Лятото на 2008 беше белязано от култовото шоу на не по-малко култовата Мери Ан Хобс - Generation Bass, което хвърли енциклопедичен поглед върху набиращия космическа скорост дъбстеп и основните му подстилове. Едни от най-интересните артисти, които чух тогава бяха англичаните Silkie и Quest. Те привлякоха вниманието ми с лекия си, спокоен и елегантен звук с джаз-привкус. Парчетата от сета им излизат официално на бял свят цяла година по-късно в настоящия албум. Звученето на Silkie е доста хомогенно - траковете му следват една и съща формула, като това, което се сменя, са единствено звуците. Не очаквам твърде много от него за в бъдеще, но City Limits определено е глътка свеж въздух сред нарастващата дъбстеп-боза, която ни залива с всеки изминал ден. Сред най-красивите парчета в албума попадат Concrete Jungle, Purple Love и The Horizon, от което буквално настръхвам.

Hudson Mohawke - Butter


дата на излизане: 26 октомври 2009
лейбъл: Warp Records

Hudson Mo е британският отговор на Flying Lotus. Двамата, заедно с още плеяда други артисти като Floating Points, Slugabed, Harmonic 313, Nosaj Thing, Dimlite и много други, правят нещо като експериментален инструментален хип-хоп, което се очертава като следващата стъпка навътре в електронната музика на бъдещето. Pete Tong твърди в емблематичното си шоу The Essential Mix, че Hudson Mohawke прави за хип-хопа това, което Aphex Twin направи за техното. И може би е прав. Дебютният албум на младия шотландец ни сблъсква с уникалния му звук, който е насечен, разпокъсан, деконструиран, но в същото време съдържа уникално богатство от звуци, ритми и мелодии, в които се долавят влияния от Aphex Twin до Basement Jaxx. Мисля, че интересното от него тепърва предстои. Ключови тракове от албума са изумителния Joy Fantastic (feat. Olivier Daysoul), No One Could Ever и FUSE.

Enjoy!

...и напред към 2010 :)