петък, 16 декември 2011 г.

Интервю :: Disco Nutter

Колко от вас са пили поне веднъж в живота си Red Bull? И в каква обстановка? Най-популярната енергийна напитка в света може да не е сред любимите ти течности, но благодарение на своята...хм.. хитра рекламна стратегия, тя винаги е някъде близо до теб – младият човек, който живее активно и динамично.

Вместо да инвестира приходите си в масова реклама, Red Bull намира алтернативен начин да присъства в живота ти като спонсорира всичко, което ври и кипи от човешка енергия – от екстремни спортове и състезания до културни събития - активните прояви на градско изкуство, сред които, както се досещаш, централно място заемат клубът и музиката.

Вече над 10 години Red Bull има тлъст пръст в развитието на една особено благоприятна за продукта ниша – клубната ъндърграунд индустрия. Ежегодният форум Red Bull Music Academy със своя уникален замисъл и структура е един истински инкубатор за музиката, която те кара да се движиш на дансинга – при това в цялото ѝ разнообразие и разкош.


България се появява за пръв път в дългата история на това сериозно международно музикално събитие през 2001 в лицето на DJ Steven, а след него – през 2005 с Shamanez, 2008 със Subeena (с българи родители няма къде да ходи, кхъ-кхъ) и настоящата, вече на изпроводяк 2011 с Disco Nutter – млад продуцент и едно от имената зад нетлейбъла Bonkerz Audio.


Музиката на Disco Nutter обхваща с почти хаотичен замах кажи речи целия спектър на съвременния клубен звук, подплатен с повечко бас – от beats до drum&bass, като и в двата края на пушката резултатът не е никак лош. И ако може би трябва да мине още малко време докато този артист напипа на 100% своя собствен звук и посока, то качеството на продукцията му е на ниво, с което малко други български продуценти могат да се похвалят.

Специално за Beatbucket и за теб, Disco Nutter споделя повече за себе си и преживяването си в Мадрид..приятно четене J


Beatbucket: Кой си ти?

Disco Nutter: Казвам се Ясен и съм от София, творя под псевдонима Disco Nutter.














B: Как и кога започна да се занимаваш с електронна музика?

DN: С хип-хоп започнах да се занимавам още в гимназията, един от съучениците ми показа програма, с която можеш да правиш музика и от тогава не съм спирал. По електронния звук се зарибих малко по-късно. С Roka си разменяхме доста музика по това време, което сигурно е и една от причините да споделяме сходен музикален вкус.

B: Как би описал звука си?

DN: Не знам дали бих могъл да го направя. Обичам да се занимавам с различни стилове, но един от основните елементи, който почти винаги присъства в траковете ми, е басът. Така че бих могъл да опиша звука си като гравитиращ около родословното дърво на бас музиката.

 Clip 

B: Ти беше единственият българин на тазгодишното издание на RBMA. Как реагира, когато разбра, че си избран?

DN: След като получих писмото с поканата ми трябваха няколко минути да осъзная какво точно пише в него. Щастието, което изпитах, е неописуемо и беше буквално изписано на лицето ми. И до настоящия момент не съм спрял да се радвам на невероятната възможност, която ми беше предоставена.

B: RBMA се слави с внушителен въпросник, който отсява желаещите да участват до шепа щастливци. Какъв беше твоят подход към това предизвикателство? Какво мислиш, че те е откроило на фона на останалите и е привлякло вниманието на комисията, която избира участниците именно към теб?

DN: Определено въпросникът е доста внушителен и ми отне ужасно много време да го попълня. Изпратих го точно преди да изтече крайният срок, но така става, когато оставяш всичко за последния момент.

Не мисля, че съм имал някакъв особен подход към самото отговаряне на въпросите. След разговори с други хора, мога да препоръчам на всички, които кандидатстват догодина, да не се опитват да напишат това, което си мислят, че организаторите на RBMA искат да прочетат, ами това, което наистина се върти в главите им. Няма правилни или неправилни отговори, има различни хора.














B: В очите на обикновения човек клубната култура е просто форма на развлечение. Академията поставя това явление в съвсем друга светлина, където диджея/продуцента е не просто фигура, която забавлява тълпата, а играч в еволюцията на съвременната музика. Как ти се отрази тази сериозна, академична обстановка – лекции, семинари, уъркшопи - и с какво промени твоето отношение към музиката?

DN: Нивото, на което се случва всичко по време на Академията, е толкова високо, че не знам от къде да започна. Хората наистина знаят как да организират събития. RBMA партита имаше абсолютно всяка вечер и до едно бяха перфектно изпипани. Ако е имало някакви проблеми, то те са останали зад кулисите и не са повлияли нито на музикантите, нито на тълпата.

Интересното е, че без да съм загатвал, че напоследък се занимавам и с drum and bass, някак си се озовах в line up с Shy FXStamina MCMarcus Intalex и Klute, което ми говори ужасно много за страхотния усет, който екипа има към хората и музиката.


Не мога да кажа какво се е изменило в отношението ми към музиката все още, все пак са минали едва няколко седмици от както се върнах в България. Сигурен съм, че след някоя и друга година ще си спомням с умиление за Матадеро и ще имам по-добър поглед над това, което преживяването е променило в мен. Мога да кажа, че получих един нов поглед над правенето на музика с други хора, за което съм много благодарен.

B: Ако можеш да посочиш една лекция/участник/случка, които са те впечатлили най-силно, кои биха били те и защо?

DN: Ако мога да посоча само по един от тези, ще изпитам огромни затруднения. Ако трябва да съм честен, от хората, с които се запознах там, нямаше нито един, който да не си е на мястото. Нямаше участник, чиято музика да не ми хареса. Съжалявам само, че не успях да работя на място с всички от тях, но за 2 седмици не е и възможно. Лекциите също бяха невероятни и наистина вдъхновяващи.

B: Нещо, което научи в Мадрид за взаимоотношенията между хората в тази сфера на изкуството и би искал да видиш на българската електронна сцена....

DN: Средата, в която се оказах в Мадрид беше незабравима, въздухът пращеше от вдъхновение, а самата атмосфера беше изключително непринудена и приятелска. Нямаше разделение на по-известени, по-добри, лектори или участници. Изобщо, перфектното място, където да завържеш страхотни запознанства, които за 2 седмици се превръщат в приятелства.

На такова място не мислиш за нищо друго, освен за музика...


Със сигурност колаборациите с други артисти бяха страхотен опит и съм наистина щастлив, че успях да работя с тези хора.

Иска ми се точно тази приятелска атмосфера да намери почва и у нас. Повече трябва да се подкрепяме един друг и да си помагаме.














B: Кои български артисти следиш с интерес?

DN: RokaMinstrellVly... техните неща чувам най-често! Напоследък огромно впечатление ми прави L33, който е като фабрика за тракове. Винаги с интерес преслушвам новите неща на Illmate1000Names и Samity също. Попадам и на все по-интересни български тракове в SoundCloud, но няма как да изброя всички сега.

B: Коя е следващата стъпка за теб, какви са плановете ти за бъдещето?

DN: Иска ми се да обърна повече внимание на Bonkerz Audio през следващата година... да се дипломирам също. Иска ми се да поработя повече с други музиканти. Но плановете са си само планове, докато не ги изпълниш.

*** 
Photo credit: Dan Wilton & Gianfranco Tripodo



Можеш да видиш и чуеш Disco Nutter утре на втората за тази година отворена лекция на RBMA в България, където заедно с него и Kid Koala ще можем да си говорим за музика преди концерта на The Cinematic Orchestra с афтърпарти в бар „4 стаи”.

сряда, 30 ноември 2011 г.

Free Download :: Vuurwerk :: Plus EP

Boiler Room напоследък се излагат с кофти стрийм, което може да бъде доста болезнено в комбинация с line-up като снощния, например....

Хубавото е, че, съзнателно или не, ни се предлага своеобразна компенсация - второто ЕP на мистериозния проект Vuurwerk (демек, "фойерверки"). Екслузивният безплатен даунлоуд сблъсква ушите ти с интересна сплав от експериментална електроника и 2-step (да, можеш да асоциираш с Burial, ама само мъничко), с която можеш да уплътниш времето си докато висиш в офиса и чакаш да ти преведат заплатата, или просто висиш.



За справка, на сайта на Vuurwerk има още едно безплатно лакомство, в случай, че това ти се услади.

Enjoy J

http://www.runtellsecrecy.org/
http://boilerroom.tv

петък, 11 ноември 2011 г.

Civil Music Free Download Series

Градски, цивилен или просто учтив - независимо кое от тези три значения на думичката civil предпочиташ, лондонските пичуви от Civil Music заслужават голямо и звучно мерси за това, че ти сипват щедро от кажи-речи всички артисти в мазния си каталог for free.










Папкай и споделяй J

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Beatcast #4 :: A Selection of Favourite Beats

Четвъртата серия сготвен с любов, топъл електронен миш-маш идва право от моето сърце, за да внесе малко слънце и усмивки насред все по-дъждовния и студен октомври.

Beatcast #4 by Beatbucket

Този път селекцията е вдъхновена от/посветена на три неща:

  • изминалото прекрасно лято
  • любовта
  • всички невероятно талантливи млади артисти от цял свят, които навират под любопитното ти носле тонове жестока музика, която само чака да я подушиш и да си я вземеш.
Към изброеното горе можеш да добавиш и няколко намигания към мега-актуалното напоследък (деветдесетарско) RnB (не мога да не следвам тенденциите, все пак) и към един предстоящ концерт, който никак не е за изпускане.

Приятно слушане

понеделник, 3 октомври 2011 г.

Free Download :: Mosca :: 5000 Followers EP

Традицията повелява: N-брой последователи в някоя социална мрежа -> безплатен пакет звуци.

As simple as that.

Поредната доза идва от Mosca, който е решил, че 5000 е достойна цифра за такъв мил жест.



След опустошителен 12" за Numbers и предстоящо, не по-малко обещаващо EP за 3024, това е повече от приятна изненада.

петък, 30 септември 2011 г.

Beatbucket Mix #4 :: Violent Public Disorderaz

Навън все още пече слънце и е топло, но първите нотки на есента вече се носят във въздуха. Нямаш ли чувството, че с всяка изминала година лятото се изтъркулва все по-бързо? И как няма, като всяко следващо е изпълнено с все повече ритъм, горещина и емоция!

Винаги съм си мислела, че най-пълноценно можеш да се насладиш на нещо хубаво, само когато то е в контраст с друго хубаво нещо. Именно затова, след трескавото, едва отминало лято, намерих за добре да открия сезона на меките цветове с подобаващо сваляне на темпото.

Beatbucket Mix #4 е дело на
Violent Public Disorderaz a.k.a. VPD a.k.a. човека зад българския нетлейбъл за даунтемпо и прашни бийтове – Dusted Wax Kingdom, който за четири години кротко съществуване в топла Варна има вече над 100 издания на артисти от цял свят.

Oсвен че обича истински музиката и е много интересен събеседник, VPD е един от най-добрите български електронни продуценти и саунд-джедаи. Това личи еднакво добре както в собствените му творби, така и в мастерираните от него проекти на други музиканти, а не на последно място и в настоящия микс.

Също така, той е най-грамотният човек, който съм интервюирала до този момент – не особено важна, но изключително приятна подробност.

А сега натисни play и се потопи в магията на думите и семплите.....

....приятно слушане + четене J




B: Кой си ти?
VPD: Казвам се Димитър Калинов, на 32, от Варна. Не пуша, обичам да пийвам бира, често използвам мръсни думи и през свободното си време правя музика, за да не правя глупости.

B: Как и кога започна да се занимаваш с електронна музика?

VPD: През 2003-та, когато си взех компютър и започнах да се самообучавам в техники на семплиране и цифрова обработка на звук.


B: Как се роди идеята за Dusted Wax Kingdom?

VPD: Идеята се роди през лятото на 2007-ма, месец след като пуснах EP за финландския нетлейбъл Lo-Kiwi. Тогава реших да направя виртуално кралство, където да издавам и промотирам изпълнители, продуциращи даунтемпо, трип-хоп и абстракт хип-хоп.


B: Що е то нетлейбъл и защо нетлейбъл?

VPD: Нетлейбълът е музикален издател както класическия лейбъл. Основната разлика е начинът на дистрибуция. При нетлейбълите всичката издавана музика е достъпна легално и безплатно онлайн в интернет. От там идва наименованието „нетлейбъл” (или както някои го наричат още „онлайн лейбъл”).


B: Разкажи ми повече за артистите, които издаваш. Има ли български имена сред тях? Кое е нещото, което ги обединява в семейството на DWK?

VPD: За момента български артисти в „кралството” са Bradata, 2 Bone Giants, BlueMonk, SKILL, Mista 93, Shoto, Virus Inethic. Гост участия в компилации имат Alecek, Mihailness (aka Dubdoer), Georg Hekt. Изключително талантливи хора. Сигурно е вярно, че музиката е отражение на духовните потребности на човек. Мога да кажа, че всички имаме много сходни възгледи и философия и се сработваме много бързо, което е много рядко срещано явление в днешно време.

Всички сме повлияни от стария хип-хоп (изпълнен с фънк, соул и джаз елементи), дал началото на базирана на семпли музика в края на 80-те и началото на 90-те, обожаваме пукащите звуци от грамофонните плочи. Всички признаваме интелигентното семплиране за съзидателна сила, която отваря невероятни възможности. Представи си тон изсвирен от пианист. Сега си представи същия тон като извадка от творба, изпълнена от група музиканти. Фоновият шум от инструментите на останалите изпълнители не само го прави уникален като звук, но и съхранява магията, породена от емоционалния синхрон на тези хора. Опитваме се да свирим с такива тонове, да поддържаме този тип музика жива и да я популяризираме до колкото можем.


B
: Цялата продукция на лейбъла ти е лицензирана под CC
. Защо избра именно този начин за защита на интелектуалната собственост?

VPD
:
Всички нетлейбъли използват лицензите на Creative Commons. Това дава свобода и насърчава споделянето и творческото използване на музиката, като позволява на изпълнителите да запазят пълни авторски права върху творбите си и едновременно с това да придобият популярност. Освен това има редица платформи и блогове, които промотират музика лицензирана под CC. През последните години се организират фестивали специално за артисти, които издават за нетлейбъли. Нетаудио културата се развива със светкавични темпове. Това бавно, но сигурно, променя музикалната индустрия.


B
: Трябва ли да се правят пари от музика? Могат ли изкуството и бизнеса да съществуват в симбиоза и къде е границата между качественият музикален продукт, който естествено носи приход на производителя си и лишената от естетическа концепция индустрия?

VPD: Музиката може да се създава и за пари и за лично удовлетворение. Симбиозата е когато двете вървят заедно. В днешно време е по-лесно и по-изгодно да си търговец от колкото производител. При изкуството и музиката ситуацията не е по-различна. Имам чувството, че по-голяма част от бюджета на един проект отива за реклама и лансиране на продукта от колкото за самото му произвеждане (продуциране). И сякаш не е важно един продукт да е качествен, важното е да се осигури търсенето му.


B
: Да се върнем към музиката – как би описал звука си?

VPD: Балансиран акустично-електронен звук. Стилово – трип-хоп, лоу-фай, абстракт хип-хоп.


B
: Знам, че композираш основно със семпли. Как протича създаването на един твой трак?

VPD: Да, използвам предимно семпли. Понякога синтезирам собствени или обработвам до неузнаваемост звуци от виртуални инструменти. Като правило избягвам да семплирам цял такт. Обикновено използвам тонове или кратки фрагменти, взети от различни части на една или повече песни. Така композирам някаква „вкусна” музикална фраза и върху нея после надграждам всичко останало.


B
:
Разкажи ми малко повече за микса, който си приготвил?

VPD: Мисля, че е приятна селекция от парчета, създаваща атмосфера за релаксиране, чашка уиски и наргиле.


B
:
Нещо мъдро за финал...

VPD: Много благодаря за интервюто и подкрепата! J Нека сме по-положително настроени!

http://dustedwax.org/
http://soundcloud.com/vpd

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Δ Δ - Earth Documents

Добро утро.

Запознай се с Димитри от Гърция - електронен музикант, скрит зад две триъгълничета.

Δ Δ (делтаделта?) има толкова впечатляващ звук, че не знам какво да кажа. 12" с Ikonika за Pushing Red и благите думи на Maryanne Hobbs също не са за пренебрегване.


С този микс, както и на страницата на Δ Δ в soundcloud можеш буквално да се пренесеш в друго измерение. Приятно пътуване J


сряда, 28 септември 2011 г.

Mad-Hop Vol. 3

Третото издание на компилацията Mad Hop излезе вчера и, поне на първо слушане, вдига летвата, поставена от Vol. 2 още по-високо.



Голям кеф е че и този път в палитрата от бийтмейкъри има българско име - Parallel Concept с Buckyball Molecule.


Консумирай с Боби и чашка кафе :)

вторник, 27 септември 2011 г.

Free Download :: Adult Swim: {UNCLASSIFIED}

Кой би помислил, че една от най-мощните компилации на годината ще се окаже безплатна?

Вземи тази бас-пица, размер XXXL, съставена от 18 парчета вкусни звуци от бъдещето, забъркани с любов и нежност от любимите ти артисти......



......какво повече от това ли?

Зъл артуърк в стил "совите не са това, което са" + цели две видео-интервюта с титаните Actress и Pinch..

..Respect, Adult Swim.

четвъртък, 22 септември 2011 г.

Ital Tek :: Amnesty EP

Доколко музиката е автономно, самодостатъчно изкуство и доколко тя може да се използва с политически и социални цели?

Обсъждането на този философски въпрос изисква твърде много ракия и салата, а феноменът се простира от концертите на Веско Маринов в подкрепа на ГЕРБ та чаааак до тук:


Накратко, Ital Tek - един от любимите ми дъбстеп продуценти, издава настоящото EP като израз на позицията си относно вчерашната екзекуция на американеца Troy Davis.

Всички приходи от продажбите на дигиталното издание ще бъдат дарени на международната неправителствена организация Amnesty International, която се бори за защита на човешките права и премахване на смъртното наказание.

Каква е моята лична позиция в случая не е важно, както не е важно дали ти ще решиш да подкрепиш тази благородна кауза с няколко левчета.

Важното е, че Amnesty EP влиза благо като мед, особено ако си на работа.

Enjoy!

Free Download :: Shlohmo :: Fine, Thanks EP

След излизането на втория си албум, Shlohmo официално е звезда, а вчера чукна и цели 10 000 фена във Facebook, което, откъдето и да го погледнеш, си е сериозна цифра.

Възможно е комерсиалната страна на успеха да е постреснала независимия LA бийтмейкър, защото в знак на благодарност/опит да укроти жадната си аудитория, той пусна цяло безплатно EP с неиздавани досега тракове, създадени през последните 2 години, недвусмислено озаглавено Fine, Thanks.



Благодарско и от нас!

p.s. по случай денят на Независимостта!

понеделник, 1 август 2011 г.

Beatcast #3: A Selection of Favourite Beats

Beatcast #3 е специален. Това е по-чиста и кратка версия на първия ми сет на живо, който се случи преди няколко седмици в клуб Twins благодарение на Basstards.org.



Този път исках да подбера тракове, които винаги съм искала да чуя навън/извън вкъщи - било то в клуб, бар, на парти или някакъв друг тип вечеринка. Голяма част от тях са нови неща, които слушам в момента, но има и няколко по-стари, ужасно любими парчета, които неусетно се промъкнаха в селекцията и мисля, че залепнаха доста добре на звука от 2011.


Приятно слушане :)

сряда, 27 юли 2011 г.

Free Download :: Disclosure EP

Наближава края на месеца, което значи, че е време за поредната крайно добра доза безплатна музика. Този път блаженството идва право от Обединеното кралство в лицето на младежите, стоящи зад загадъчното име Disclosure.

Решението да пуснеш дебютната си продукция за свободен достъп в интернет е колкото благородно, толкова и гениално (само споменавам сензацията The Weeknd).


Единствената крачка, която трябва да направиш сега, за да се докопаш до тези неземни звуци е да отидеш на страницата на Disclosure във Facebook и да натиснеш бутончето "Like".

Оттам нататък ти пожелавам приятен полет...

http://soundcloud.com/disclosuremusic

вторник, 19 юли 2011 г.

Distal :: Apple Bottom


лево барам, лево барам, лево барам.....
Кате, Кате
лево барам, лево барам, лево барам.....
ка-ка-ка-ка-как я барам
Кате
лево барам...
Кате
лево барам..
как, как я....
как, как я барам, барам...

понеделник, 18 юли 2011 г.

Mellow Music Festival 2011 Showcase Podcast

Измина цяла седмица+ откакто София беше залята от пъстроцветната вълна звуци и емоции, наречена Mellow Music Festival 2011. Вярвам, че всеки, който е бил част поне за миг от това изключително интензивно събитие е бил заразен, поне за миг, от магическия вирус на музиката, който нас ни тресе безмилостно по рождение.

За тези от вас, които все още, бавно и с наслада храносмилат всички впечатления от въпросното (без)паметно денонощие, или пък за тези, които по една или друга причина са го пропуснали, но искат да усетят вкуса му, качвам настоящата музикална приказка.


Направих този подкаст с цел да те запозная с част от българските и чужди музикални иноватори, без които тазгодишното издание на фестивала нямаше да бъде това, което е. Направи услуга на любопитството си и се запознай с музиката им отвъд траковете, които ще чуеш тук, като разцъкаш линковете в края на поста.

Тук е момента да благодаря на Let Me Entertain You!, Basstards.org и в частност Mellow Sounds Live with It's Personal, както и на Fruit Sessions за това, че излъчиха подкаста по своите виртуални честоти. BIG UP!

сряда, 6 юли 2011 г.

Интервю :: Dark Sky

Вече броим часовете до събота, когато Mellow Music Festival ще превърне за един ден София в столица на музиката.

А аз имам огромното удоволствие да те запозная отблизо с любимото си име сред тазгодишната селекция благи артисти - английското трио Dark Sky, които ще срутят клуб Spacer в рамките на Mellow Night. Enjoy...


Beatbucket: Кои сте вие?

Dark Sky: Том, Карло и Мат, a.k.a. Dark Sky.



B: Как си измислихте това име и каква е връзката между него и музиката, която правите?

DS: Мина доста време докато изберем име, което да харесва и на тримата. Отначало нямаше някаква специална идея или послание, нито пък особена връзка между него и музиката ни, но сега вече смятаме, че все пак са свързани по някакъв начин.

B: Как разпределяте и синхронизирате креативния процес помежду си, при положение че сте тройка? Случва ли се да спорите кой какво да прави, или всичко върви по мед и масло?

DS: Понякога ни е трудно, но пък не винаги работим тримата заедно. Доста често един от нас нахвърля сам някакви идеи, а после се събираме и решаваме какво има потенциал да се развие в пълноценен трак. Нямаме установена схема на работа – като се съберем тримата действително се случва да спорим доста, но това е неизбежно при наличието на три различни мнения на едно място. Научили сме се да правим компромиси в много аспекти от музиката ни и често се редуваме да композираме различни елементи, което, надяваме се, води до звук, който от една страна е разнообразен, но от друга поддържа приемствеността между старите и новите неща. Три чифта уши са нещо безценно когато се нуждаем от допълнително мнение или някой от нас започне да изтърва нишката...един трак е готов само когато и тримата го усещаме.

B: Прави ми впечатление, че собствената ви продукция е основно инструментална, докато ремиксите ви разцепват с вокали. Нарочно ли се получава така?


DS: Не, не е нарочно. Просто повечето поръчки за ремикси, които сме имали са били на парчета с вокали, а за нашите собствени неща - на този етап не чувстваме нужда да работим с вокалисти.



B: И докато сме все още на тази тема, обожавам начина, по който си играете с вокалите във вашите ремикси, начина, по който ги насичате и пренареждате в тотално ново послание. Какво значение има гласът в музиката за вас и бихте ли работили с вокалисти и текстописци за собствената си продукция?

DS: Благодарим ти. Да, вокалите наистина са доста мощно оръжие, което често успява да ангажира слушателя. Обичаме да се заиграваме с тях, да създаваме специфични текстури и вокални линии, които даряват слушателя с конкретно слухово преживяване, но остават отворени за интерпретации.
По този начин се надяваме, че придаваме допълнителна дълбочина на музиката ни, която може да се усети на второ или трето слушане. Надяваме се да можем да използваме същия похват и когато един ден започнем да работим с вокалисти за собствената ни продукция.

B: Много рядко срещам в клубната музика толкова емоционално наситен звук като вашия. Как възприемате опозицията между мажорното и минорното в музиката и как се отразява това на собственото ви изкуство?

DS: Благодарим ти! Когато композираме се опитваме да не мислим в конкретна посока, а по-скоро да материализираме звука, който търсим. За нас е много важно
в този процес да има елемент на спонтанност. И мажорното и минорното играят голяма роля в композициите ни. С течение на времето се учим от грешките си и така започваме да разбираме различните настроения, чувства и хармонии, които се крият зад нотите и могат да бъдат полезни, когато знаеш, че трябва да се движиш в определена посока. Но при нас настроението, което гоним винаги зависи от начина по който се чувстваме в момента.

B: Нещо мъдро за финал....

DS: Знаете ли, че слоновете "говорят" помежду си, но на твърде ниски честоти – затова и хората не могат да ги чуят...



Dark Sky пускат заедно с българските артисти Algoriddim, EXo и SoundForia.

понеделник, 4 юли 2011 г.

Интервю :: Kalbata

Помниш ли миналата година, когато там някъде, на ръба между пролетта и лятото, се случи един истински прецедент за българската клубна сцена? Тогава, в рамките на 3 незабравимо-безпаметни дни и нощи имахме щастието да видим и чуем свежа, смела селекция от съвременни артисти, които се радват на любопитна, освободена и отворена към новото публика.

Да, говоря за Mellow Music Festival, който за наша радост ще се състои и тази година, и то само след броени дни - на 9 юли!


Mellow Music Festival 2011 пристига в изцяло нов формат, но философията зад него е малко или много същата – да ни запознае с палитра от български и чужди артисти, обединени от разчупения си подход към създаването, поднасянето и консумирането на качествена електронна музика от настоящето.

Второто издание на фестивала ще превърне целия център на София в сцена посредством 3 модула – Mellow Open – добре познатата открита безплатна сцена под езерото с лилиите в Борисовата градина, София диша: Музика – част от инициативата на списание Едно и Столична община за превръщането на улица „Шишман” в пешеходна зона и Mellow Night – 6 клуба около НДК, които ще отворят врати за над 20 диджеи и продуценти от България и Европа.

А сега е време да ти представя Kalbata от Израел. Можеш да го видиш+чуеш в рамките на Mellow Night в клуб LifeHouse, малко след полунощ. Enjoy…


Beatbucket: Кой си ти?

Kalbata: Аз съм Kalbata, бас-продуцент и диджей.


B: Как си измисли това име и каква е връзката между него и музиката, която правиш?

K: „Kalbata” означава „куче” на библейски иврит и може би звучи като гадна дума, но в същото време е забавно. Такава е и музиката ми - тежка и тъмна, но в същото време фънки и танцувална.


B: Как и кога започна да се занимаваш с електронна музика?

K: Когато бях в гимназията тръгнах по рейв партита и се зарибих по олд скул електро и есид хаус. От там започна всичко. Също така дъб музиката ми е много любима и винаги съм я считал за част от електронната музика. Отначало само пусках, а няколко години по-късно започнах и да продуцирам.


B: Как би описал звука си и какво мислиш като цяло за поставянето на етикети върху музиката?

K: Правя и пускам нещо между дъб, 2-степ, геридж, фънки хаус и денсхол. Това е моята интерпретация на цялата крива, тежка бас-музика, с която съм се сблъсквал през годините. Жанровете си имат и хубава, и лоша страна. Хубаво е, че обединяват хората около някакъв определен звук, но от друга страна често се злоупотребява с тях, особено когато медиите се чудят какво ново да измислят и какво име да му лепнат. Колкото до мен – бих казал, че музиката ми се отличава със специфично чувство, а не с някакъв определен жанр.


B: Знам, че ранните периоди на дъб и реге, както и саундсистъм културата имат огромно влияние върху звука ти. Защо според теб връзката между миналото, настоящето и бъдещето е толкова важна за развитието на музиката?

K: Музиката е нещо много лично. За мен тя съдържа историята на моя живот. Ранните ми сблъсъци със саунд-системите, както и рейвовете на които ходех, когато живеех в Англия бяха повратни точки за мен както в лично, така и в музикално отношение, макар че при мен тези две неща до голяма степен се припокриват. Тези две различни саунд-култури доставят музиката по един много директен, суров, почти племенен начин и именно това се опитвам да пресъздам.



B: Кои са любимите ти артисти в момента?

K: В момента супер много се кефя на Lil Silva, новите неща на MJ Cole, DJ Eastwood, Seiji, Boddika...


B: Последно – един съвет към нас...

K: Мийте си зъбите под душа.


Kalbata ще пуска заедно с българските артисти Offtakt, Hibrid и Parallel Concept.

петък, 1 юли 2011 г.

Free Download :: Bache Gabrielsen x Teki Latex EP

Тази напълно безплатна порция подплатен с бас локум се препоръчва само на вярващите в зодии любители на коняка и всичко френско и изтънчено.....мммммм!


понеделник, 13 юни 2011 г.

вторник, 7 юни 2011 г.

LOL :: Me Me

Трябваше ми около месец да се почувствам готова да избълвам впечатленията си от меко казано странно озаглавения дебютен албум на този меко казано странно озаглавен проект.
Има причини, поради които Me Me НЕ трябва да остане незабелязан. Това е музикален продукт с рядко богата история и съдържание, който би провокирал нещичко дори и у най-случайния слушател. Цитирам (не-съвсем-случайни) потърпевши:

"wow, на това бих правила стриптийз (и още разни други неща)"

"бля, тва е странно"

"хм, метъл с дъбстепърски барабани"

Споменавайки метъла, винаги съм била особено привлечена от електронна музика, в която има смущаващо количество жица. Наистина звучи доста СТРАННО. Като цяло не ме грабва особено и ако оставим настрана предмета на този текст, единственото друго подобно нещо, което е успявало да ме впечатли до такава степен, е безценният free download HOW TO DESTROY ANGELS, който излезе миналата година по горе-долу същото време.


HOW TO DESTROY ANGELS = Trent Reznor, жена му и композиторът Atticus Ross. Безмилостно тегава музика, милостиво кратко (6 трака) издание.

LOL също са тройка, като единият участник е Mistabishi - име, при което всеки уважаващ себе си дай-хард дръмендбейс фен трябва да потрепва поне 3 пъти.

Освен с музикалния си талант, въпросният човечец се слави със скандална изцепка - през октомври 2009 той бива буквално обезкостен в интернет пространството след обвинение, че вместо да смесва на живо е пуснал предварително записан сет в един английски бар. Ако това не ти е достатъчно и ти се четат форумни сапунки, заповядай в Dogs on Acid.

2 години по-късно и светлинни години далеч от дръмендбейса и звука на 2009 изобщо, скрити зад едно от най-големите клишета в интернет-общуването (тук е момента да вмъкна, че преди LOL е значело "lots of love", ех....) Mistabishi и компания разцепват с един от най-ярко звучащите електронни албуми от доста време насам, а лейбълът, който гордо стои зад тях е небезизвестният NonPlus+ Records.


По думите на създателите си, албумът представлява своеобразен реверанс към не чак толкова далечните времена, когато все още не е имало интернет и хората са правели музика по аналогови начини. Излишно е да казвам, че именно тези аналогови начини са намерили приложение и тук - VHS касети, пиезомикрофони, пръднали синтезатори от 80те и още по-пръднали китари, и всякаква тем подобна йовтинка техника. За капак, всичко е записано в спалня - вдъхновяващо само по себе си пространство, ако се замислиш, че повечето от нас са заченати именно някъде там...


Me Me звучи като саундтрак към филм, описващ мрачното, физически и психически пропаднало бъдеще на човечеството. По-поетично казано, звукът се стеле като лепкава мъгла над някой безумен, лъскав, потънал в грях град от сорта на Лас Вегас, да речем.

Това, което ми влиза най-грубо в цялата картинка е бруталната смесица от привидно взаимноизключващи се емоции и настроения, безнадеждният копнеж към топли, истински, човешки неща, който се усеща в перверзната атмосфера на албума.


Добре познатата формула на поп песента - куплет+припев - е изпълнена с възможно най-полюсните изразни средства - неземно нежни вокали произнасят сценарии от най-мрачните ти, болезнено интимни фантазии и/или кошмари на фона на стържещ, мръсен, умишлено несъвършен звук.

Любими моменти:
  • абсолютно неочакваното рап-включване насред Trophy Wife - триумфално безсрамна изповед на едно, хм, материално момиче.
  • цялото Squeeze Me, в което ангелски женски глас дава типично мъжки, внимателни (максимум 3 думи наведнъж) инструкции на своя интимен партньор, за който знаем само, че е с рокля.
  • Pinch Me и по-точно момента, в който леко тревожните оплаквания от безсъние на лирическия герой към другарката му по легло биват най-безцеремонно прекъснати от победоносното "So let's do it again!!"
Тези моменти внасят, поне в моята глава, ведрина и неадекватен хилеж в това, което иначе бих определила като сдухващ албум, който в своята противоречивост всъщност отразява доста добре времето си.


P.S. How to Destroy Angels вадят цял албум наесен. Ослушвай се.

сряда, 1 юни 2011 г.

Beatcast #2 :: A Selection of Favourite Beats

Втората серия звуци за душата и краката идва точно днес с цел да сръчка детето в теб (ако случайно е заспало).
+ пожелание думичките игра, емоция, въображение и непринуденост да те водят смело за носа из гингирлика на живота.




Благодаря на всички, които по някакъв начин се оказаха замесени тук. Те си знаят кои са.

Приятно слушане J

вторник, 31 май 2011 г.

The Weeknd :: House of Baloons

Силно ме съмнява, но ако все пак по някаква случайност сте пропуснали, дръпнете си дебютния албум на r'n'b сензацията The Weeknd за без пари. Ако ще да е само заради тази песен....


петък, 20 май 2011 г.

сряда, 11 май 2011 г.

May Becomes JuKe!

Сигурно ти е направило впечатление, че тази година темпото на по-добрите клубни вечери на моменти чувствително подскача, забързва, потропва, бълбука около сериозните 160 bpm.

Спокойно, не сме изтървали pitch control-а и все още не страдаме от високо кръвно. Просто се сблъскахме и, съответно обикнахме от първо слушане най-актуалното и диво отроче на денс музиката в момента - феноменът JUKE!

Ако имаш нужда от дефиниция, ще си позволя да цитирам част от великото интервю на списание Едно с Daedelus и TOKiMONSTA по време на гостуването им в България:

"Daedelus: Идва от DC. Аз съм голям колекционер на регионална денс музика, това ми е едно от хобитата. Juke е от Чикаго, jit е от Детройт. И двата града твърдят, че са измислили звука. Но моето проучване показва, че juke е първообразът. На 160 bpm е, така че би трябвало да прилича на drum and bass, но не прилича, защото вместо да има двубой между половинката и двойното време, затова drum and bass се усеща едновременно бързо и бавно, juke е само бърз.
TOKi: Да, и как се танцува… Много е готино да го видиш.
D: Забавно е, защото става популярно и във Великобритания, там го наричат footworking.
T: Нали се сещаш, the Addison… как беше…
Й: Addison Groove.
T: Да, “Footcrab”. То всъщност е 140 bpm.
D: Ама е постоянно, през цялото време на 140. Дъбстеп е на половин време през по-голямата част. Затова се усеща придърпване, чувстваш двойно време, но то всъщност е половин, на 70. Footworking се усеща в пълна скорост, а тези британски хлапета не знаят как да се движат на него. В танцуването има секс, красиво е за тези, които схващат идеята…
"

И ако още не е съвсем ясно за какво иде реч, прилагам аудиовизуален материал:


А причината да сипя всички тези възторжени слова точно сега е, че преди 2 дни се появиха 2 от най-чаканите дебютни албуми за тази година - 2 албума, които триумфално потропват в новия любим ритъм.

Първият - 93 Million Miles на страховитото дуо Africa Hitech, благодарение на Warp Records.
Зад този проект стоят двама от най-талантливите художници на съвременния електронен звук - австралиецът Mark Pritchard a.k.a. Harmonic 313 и британецът Steve Spacek a.k.a. на dBridge брат му...:x

Afrika Hitech символизира любовта на двамата артисти към прогресивното в музиката, както и към безспорния факт, че по-голямата част от съвременната популярна музика има своите дълбоки корени именно в мама Африка.

93 Million Miles е амбициозен продукт, който невъзмутимо внася още повече объркване в и без това отдавна излязлата извън контрол bass сцена, където на практика вече е невъзможно да слагаш имена на случващото се.

Албумът беше подгрят стабилно от нажежаващия хит Out in the Streets, но това трябва само да те стимулира да откриеш и останалите тракове в цялата им красота и дълбочина.



Второто голямо име е дебютният албум на Chrissy Murderbot за култовите Planet Mu, гениално озаглавен Women's Studies. Chrissy идва право от Чикаго и е един от най-известните juke продуценти. Освен с обезоръжаващ nerdy чар, той печели с изумителното количество енергия и положителна емоция, които струят от музиката му.

Women's Studies е първокласен урок по speed-тропанка и ако не обичаш да се препотяваш от движение, по-добре изобщо не си го пускай. Включванията от dancehall страшилищата Warrior Queen и MC ZULU никак не са случайни, а заглавията и текстовете на траковете са сладки като локум.

Сега ме е яд, че Break U Off все още не е качен в youtube за един подобаващ завършек на поста, но и това не е лошо :p