вторник, 25 май 2010 г.

Actress :: Splazsh LP

Първият албум на Actress - Hazyville - възроди вярата ми в правия ритъм като поле на експерименти. Вторият я затвърждава. Не мога да отрека, че много обичам техно и хаус музиката и че без тях може би никога нямаше да стигна до нещата, които слушам днес. Но не мога и да отрека, че присъщата им праволинейност, цикличност и повтаряемост бързо ме изпълват с досада и ме карат да търся по-разчупен, изненадващ звук.


В Splazsh Actress експериментира точно с тези три особености и резултата е изумително приятен. Е, има и няколко по-криви неща, колкото да не е съвсем 4х4. Макар че и без тях щеше да си е пак перфектно.


понеделник, 17 май 2010 г.

TOKiMONSTA :: Cosmic Intoxicaton EP

Първото издание на първата дама на Brainfeeder за Ramp Recordings е неочаквано спокойно, да не кажа размазващо. TOKiMONSTA не се набива в мозъка ти, не те кара да подскачаш, а тъкмо обратното - да притвориш очи, да се облегнеш на мекичко и да попиваш благите звуци с цялото си същество.
И ако голяма част от нещата й, които съм слушала досега са ме оставяли в сравнително неутрално състояние, Smoke & Mirrors успя да ме просълзи. Или просто ми е било тегаво този ден.


Едно от странните неща в това EP е самото му заглавие - целият този разкош от перкусии и живи инструменти ми навява всякакви други асоциации, освен космос и интоксикиране. Anyway, Cosmic Intoxication е чудесен съпровод към кучия студ навън и ще ти топли душицата докато слънцето изпече отново. Гаранция.


четвъртък, 13 май 2010 г.

Hudson Mohawke :: Ras Kwame Mix

Знаех си, че днешният ден няма да мине без нещо специално за душата. И ето - небрежен микс - щедро от мистър Hudson Mо.

Траклист:

Mr flash - domino part 1
Hudson mohawke - thunder bay
Hudson mohawke - keys
Swindle - Daredevil
Supa Nova Slom ft Jay Electronica - True and Living
Hudson Mohawke - King Kong Beaver
Big Boi - Shutterbug
Consequence - Let U Live
Hudson Mohawke - Power Ruby
Theophilus LDN - Understood (prod Hudson Mo)
Wiley - Electric Boogaloo (Hudson Mo remix)

Enjoy!


http://www.myspace.com/hudsonmo

вторник, 11 май 2010 г.

Emika :: Double Edge 12"

След смазващия дебютен сингъл Drop the Other и почти петмесечно мълчание Emika нанася нов удар с втория си сингъл за Ninja Tune - Double Edge. Това момиче хич не си поплюва - отдавна, много отдавна нищо не ме е карало да настръхвам така, както музиката й. Също така отдавна не съм въртяла нещо на repeat толкова усърдно. Чудна работа. Явно или имам необясним афинитет към чувствено-депресарски, стенещи женски гласове, подплатени с покъртителен бас, или Emika наистина е много добра.


А Emika наистина е много добра. Умението й да се заиграва (и ебава) с дъбстепа като концепция е доста впечатляващо. На практика, тя прави чиста проба поп-песни. Пее за любови, лъжи, измами, и не пести пъшканията измежду думите. Звучи ти познато, нали? Може би дори дразнещо. Но има една малка подробност. От звука на Emika лъха тъмнина, която примамва. Гласът й е красив - като много други гласове; но самият й начин на пеене - без капка усилие - е това, което го прави уникален.


Композициите на Emika започват по същество и без много-много увъртане, а развитието на ритъма и мелодията не спира до края на парчето. В този ред на мисли, сигурно забелязваш, че Drop the Other и Double Edge доста си приличат - типично по поп-сингълски. И двете са изградени върху класическа, тъжна пиано-мелодийка, която оформя кратко интро, след което директно влизат припева и баса. И така около 3 минути. Emika също използва доста глитч и разни други непонятни ми ефекти върху гласа си, заиграва се със звученето и произнасянето на думите и накратко те кара дълго да се чудиш какво точно пее...


Така, слушателят се чувства активен, ангажиран, специален и поласкан. А едно от нещата, които обичам най-много в музиката е точно това - да ми е готино да си пускам нещо пак и пак, и всеки път да откривам нещо ново. Обичам една песен да влезе в главата ми, да си я пея ден след ден и да я помня дълго. А Emika прави точно това. Очаквай дебютния й албум до края на годината. Дотогава можеш като мен да слушаш превъзходният й 15-минутен микс за Мери Ан Хобс и да поскръцваш със зъбки. Накрая има едно парче с Pinch - 2012 - поздрав!


неделя, 9 май 2010 г.

Flying Lotus :: Cosmogramma LP

Все още, близо седмица след официалната му поява, ми е трудно да подхвана новият албум на Flying Lotus. Каквито и чувства да ми навява, той беше заплют като един от големите музикални взривове на 2010 месеци преди излизането си, така че това, което на практика ти остава да направиш сега е да си го изгълташ послушно като топла палачинка и да се оригнеш доволно.


Cosmogramma e третият поред албум на LA-ското beat-making гуру. Тенденцията му е да ги бълва през 2 години (справка - 1983 (2006) и Los Angeles (2008)). Друга причина да не мога да се наканя да седна да тегля локуми по повода е, че си ги зареждам и трите в плейъра и се вкарвам в доста дълъг филм. Само Cosmogramma е цели 18 трака.


Първото нещо, което ми хрумва като го слушам е, че това е най-експерименталният албум на FlyLo до момента. Да, връзката с предните два е очевидна - платовете и конците, с които композициите са съшити са същите, но този път моделите са впечатляващо пищни и смели.

Друго нещо са класическите струнни инструменти, които звънтят по-силно и обилно от всякога - за някой може би една идея в повече, но ако са ти слабост размазването е гарантирано.


Трето нещо е джазът. Много от парчетата звучат като брилянтно изпипани, перфектни импровизации, а най-яко е когато ритъмът се сменя внезапно и триумфално поема в напълно неочаквана и даже абсурдна посока.


Не могат да се пропуснат и вокалните включвания. Laura Darlington е добре познат глас, пък Thom Yorke е не просто приятна изненада, а част от едно от най-добрите парчета в албума.


И ако досегашното творчество на Flying Lotus се свързваше неизменно със звука, който често се зове експериментален електронен хип-хоп, Cosmogramma безкомпромисно разчупва това схващане и ни разкрива една доста по-голяма, пъстра и сложна картинка.