вторник, 7 юни 2011 г.

LOL :: Me Me

Трябваше ми около месец да се почувствам готова да избълвам впечатленията си от меко казано странно озаглавения дебютен албум на този меко казано странно озаглавен проект.
Има причини, поради които Me Me НЕ трябва да остане незабелязан. Това е музикален продукт с рядко богата история и съдържание, който би провокирал нещичко дори и у най-случайния слушател. Цитирам (не-съвсем-случайни) потърпевши:

"wow, на това бих правила стриптийз (и още разни други неща)"

"бля, тва е странно"

"хм, метъл с дъбстепърски барабани"

Споменавайки метъла, винаги съм била особено привлечена от електронна музика, в която има смущаващо количество жица. Наистина звучи доста СТРАННО. Като цяло не ме грабва особено и ако оставим настрана предмета на този текст, единственото друго подобно нещо, което е успявало да ме впечатли до такава степен, е безценният free download HOW TO DESTROY ANGELS, който излезе миналата година по горе-долу същото време.


HOW TO DESTROY ANGELS = Trent Reznor, жена му и композиторът Atticus Ross. Безмилостно тегава музика, милостиво кратко (6 трака) издание.

LOL също са тройка, като единият участник е Mistabishi - име, при което всеки уважаващ себе си дай-хард дръмендбейс фен трябва да потрепва поне 3 пъти.

Освен с музикалния си талант, въпросният човечец се слави със скандална изцепка - през октомври 2009 той бива буквално обезкостен в интернет пространството след обвинение, че вместо да смесва на живо е пуснал предварително записан сет в един английски бар. Ако това не ти е достатъчно и ти се четат форумни сапунки, заповядай в Dogs on Acid.

2 години по-късно и светлинни години далеч от дръмендбейса и звука на 2009 изобщо, скрити зад едно от най-големите клишета в интернет-общуването (тук е момента да вмъкна, че преди LOL е значело "lots of love", ех....) Mistabishi и компания разцепват с един от най-ярко звучащите електронни албуми от доста време насам, а лейбълът, който гордо стои зад тях е небезизвестният NonPlus+ Records.


По думите на създателите си, албумът представлява своеобразен реверанс към не чак толкова далечните времена, когато все още не е имало интернет и хората са правели музика по аналогови начини. Излишно е да казвам, че именно тези аналогови начини са намерили приложение и тук - VHS касети, пиезомикрофони, пръднали синтезатори от 80те и още по-пръднали китари, и всякаква тем подобна йовтинка техника. За капак, всичко е записано в спалня - вдъхновяващо само по себе си пространство, ако се замислиш, че повечето от нас са заченати именно някъде там...


Me Me звучи като саундтрак към филм, описващ мрачното, физически и психически пропаднало бъдеще на човечеството. По-поетично казано, звукът се стеле като лепкава мъгла над някой безумен, лъскав, потънал в грях град от сорта на Лас Вегас, да речем.

Това, което ми влиза най-грубо в цялата картинка е бруталната смесица от привидно взаимноизключващи се емоции и настроения, безнадеждният копнеж към топли, истински, човешки неща, който се усеща в перверзната атмосфера на албума.


Добре познатата формула на поп песента - куплет+припев - е изпълнена с възможно най-полюсните изразни средства - неземно нежни вокали произнасят сценарии от най-мрачните ти, болезнено интимни фантазии и/или кошмари на фона на стържещ, мръсен, умишлено несъвършен звук.

Любими моменти:
  • абсолютно неочакваното рап-включване насред Trophy Wife - триумфално безсрамна изповед на едно, хм, материално момиче.
  • цялото Squeeze Me, в което ангелски женски глас дава типично мъжки, внимателни (максимум 3 думи наведнъж) инструкции на своя интимен партньор, за който знаем само, че е с рокля.
  • Pinch Me и по-точно момента, в който леко тревожните оплаквания от безсъние на лирическия герой към другарката му по легло биват най-безцеремонно прекъснати от победоносното "So let's do it again!!"
Тези моменти внасят, поне в моята глава, ведрина и неадекватен хилеж в това, което иначе бих определила като сдухващ албум, който в своята противоречивост всъщност отразява доста добре времето си.


P.S. How to Destroy Angels вадят цял албум наесен. Ослушвай се.

Няма коментари:

Публикуване на коментар