Data Transmission Podcast 167 :: Slugabed

За лека нощ..клик хир.

no tracklist, the way u luv it.

Защо е важна поп музиката....

....или как едно парче получава велик ремикс на всеки 10 години:

1994

2001

2011

LOL :: Me Me

Трябваше ми около месец да се почувствам готова да избълвам впечатленията си от меко казано странно озаглавения дебютен албум на този меко казано странно озаглавен проект.

Има причини, поради които Me Me НЕ трябва да остане незабелязан. Това е музикален продукт с рядко богата история и съдържание, който би провокирал нещичко дори и у най-случайния слушател. Цитирам (не-съвсем-случайни) потърпевши:

"wow, на това бих правила стриптийз (и още разни други неща)"

"бля, тва е странно"

"хм, метъл с дъбстепърски барабани"

Споменавайки метъла, винаги съм била особено привлечена от електронна музика, в която има смущаващо количество жица. Наистина звучи доста СТРАННО. Като цяло не ме грабва особено и ако оставим настрана предмета на този текст, единственото друго подобно нещо, което е успявало да ме впечатли до такава степен, е безценният free download HOW TO DESTROY ANGELS, който излезе миналата година по горе-долу същото време.

HOW TO DESTROY ANGELS = Trent Reznor, жена му и композиторът Atticus Ross. Безмилостно тегава музика, милостиво кратко (6 трака) издание.

LOL също са тройка, като единият участник е Mistabishi - име, при което всеки уважаващ себе си дай-хард дръмендбейс фен трябва да потрепва поне 3 пъти.

Освен с музикалния си талант, въпросният човечец се слави със скандална изцепка - през октомври 2009 той бива буквално обезкостен в интернет пространството след обвинение, че вместо да смесва на живо е пуснал предварително записан сет в един английски бар. Ако това не ти е достатъчно и ти се четат форумни сапунки, заповядай в Dogs on Acid.

2 години по-късно и светлинни години далеч от дръмендбейса и звука на 2009 изобщо, скрити зад едно от най-големите клишета в интернет-общуването (тук е момента да вмъкна, че преди LOL е значело "lots of love", ех....) Mistabishi и компания разцепват с един от най-ярко звучащите електронни албуми от доста време насам, а лейбълът, който гордо стои зад тях е небезизвестният NonPlus+ Records.

По думите на създателите си, албумът представлява своеобразен реверанс към не чак толкова далечните времена, когато все още не е имало интернет и хората са правели музика по аналогови начини. Излишно е да казвам, че именно тези аналогови начини са намерили приложение и тук - VHS касети, пиезомикрофони, пръднали синтезатори от 80те и още по-пръднали китари, и всякаква тем подобна йовтинка техника. За капак, всичко е записано в спалня - вдъхновяващо само по себе си пространство, ако се замислиш, че повечето от нас са заченати именно някъде там...

Me Me звучи като саундтрак към филм, описващ мрачното, физически и психически пропаднало бъдеще на човечеството. По-поетично казано, звукът се стеле като лепкава мъгла над някой безумен, лъскав, потънал в грях град от сорта на Лас Вегас, да речем.

Това, което ми влиза най-грубо в цялата картинка е бруталната смесица от привидно взаимноизключващи се емоции и настроения, безнадеждният копнеж към топли, истински, човешки неща, който се усеща в перверзната атмосфера на албума.

Добре познатата формула на поп песента - куплет+припев - е изпълнена с възможно най-полюсните изразни средства - неземно нежни вокали произнасят сценарии от най-мрачните ти, болезнено интимни фантазии и/или кошмари на фона на стържещ, мръсен, умишлено несъвършен звук.

Любими моменти:

• абсолютно неочакваното рап-включване насред Trophy Wife - триумфално безсрамна изповед на едно, хм, материално момиче.
• цялото Squeeze Me, в което ангелски женски глас дава типично мъжки, внимателни (максимум 3 думи наведнъж) инструкции на своя интимен партньор, за който знаем само, че е с рокля.
• Pinch Me и по-точно момента, в който леко тревожните оплаквания от безсъние на лирическия герой към другарката му по легло биват най-безцеремонно прекъснати от победоносното "So let's do it again!!"

Тези моменти внасят, поне в моята глава, ведрина и неадекватен хилеж в това, което иначе бих определила като сдухващ албум, който в своята противоречивост всъщност отразява доста добре времето си.

http://soundcloud.com/lolmeme

P.S. How to Destroy Angels вадят цял албум наесен. Ослушвай се.

Beatcast #2 :: A Selection of Favourite Beats

Втората серия звуци за душата и краката идва точно днес с цел да сръчка детето в теб (ако случайно е заспало).

+ пожелание думичките игра, емоция, въображение и непринуденост да те водят смело за носа из гингирлика на живота.

Beatcast #2 by Beatbucket

Благодаря на всички, които по някакъв начин се оказаха замесени тук. Те си знаят кои са.

Приятно слушане J

The Weeknd :: House of Baloons

Силно ме съмнява, но ако все пак по някаква случайност сте пропуснали, дръпнете си дебютния албум на r'n'b сензацията The Weeknd за без пари. Ако ще да е само заради тази песен....

http://the-weeknd.com/

Mengeme :: Promo Mix May 2011

Специално за тези, които имаха тежка снощи-вечер...малко мехлем J

Mengeme Promo Mix May 2011 by men_geme

...от майстор Андрейко...

Enjoy.

May Becomes JuKe!

Сигурно ти е направило впечатление, че тази година темпото на по-добрите клубни вечери на моменти чувствително подскача, забързва, потропва, бълбука около сериозните 160 bpm.

Спокойно, не сме изтървали pitch control-а и все още не страдаме от високо кръвно. Просто се сблъскахме и, съответно обикнахме от първо слушане най-актуалното и диво отроче на денс музиката в момента - феноменът JUKE!

Ако имаш нужда от дефиниция, ще си позволя да цитирам част от великото интервю на списание Едно с Daedelus и TOKiMONSTA по време на гостуването им в България:

"Daedelus: Идва от DC. Аз съм голям колекционер на регионална денс музика, това ми е едно от хобитата. Juke е от Чикаго, jit е от Детройт. И двата града твърдят, че са измислили звука. Но моето проучване показва, че juke е първообразът. На 160 bpm е, така че би трябвало да прилича на drum and bass, но не прилича, защото вместо да има двубой между половинката и двойното време, затова drum and bass се усеща едновременно бързо и бавно, juke е само бърз.

TOKi: Да, и как се танцува… Много е готино да го видиш.
D: Забавно е, защото става популярно и във Великобритания, там го наричат footworking.
T: Нали се сещаш, the Addison… как беше…
Й: Addison Groove.
T: Да, “Footcrab”. То всъщност е 140 bpm.
D: Ама е постоянно, през цялото време на 140. Дъбстеп е на половин време през по-голямата част. Затова се усеща придърпване, чувстваш двойно време, но то всъщност е половин, на 70. Footworking се усеща в пълна скорост, а тези британски хлапета не знаят как да се движат на него. В танцуването има секс, красиво е за тези, които схващат идеята…"

И ако още не е съвсем ясно за какво иде реч, прилагам аудиовизуален материал:

А причината да сипя всички тези възторжени слова точно сега е, че преди 2 дни се появиха 2 от най-чаканите дебютни албуми за тази година - 2 албума, които триумфално потропват в новия любим ритъм.

Първият - 93 Million Miles на страховитото дуо Africa Hitech, благодарение на Warp Records.

Зад този проект стоят двама от най-талантливите художници на съвременния електронен звук - австралиецът Mark Pritchard a.k.a. Harmonic 313 и британецът Steve Spacek a.k.a. на dBridge брат му...:x

Afrika Hitech символизира любовта на двамата артисти към прогресивното в музиката, както и към безспорния факт, че по-голямата част от съвременната популярна музика има своите дълбоки корени именно в мама Африка.

93 Million Miles е амбициозен продукт, който невъзмутимо внася още повече объркване в и без това отдавна излязлата извън контрол bass сцена, където на практика вече е невъзможно да слагаш имена на случващото се.

Албумът беше подгрят стабилно от нажежаващия хит Out in the Streets, но това трябва само да те стимулира да откриеш и останалите тракове в цялата им красота и дълбочина.

Второто голямо име е дебютният албум на Chrissy Murderbot за култовите Planet Mu, гениално озаглавен Women's Studies. Chrissy идва право от Чикаго и е един от най-известните juke продуценти. Освен с обезоръжаващ nerdy чар, той печели с изумителното количество енергия и положителна емоция, които струят от музиката му.

Women's Studies е първокласен урок по speed-тропанка и ако не обичаш да се препотяваш от движение, по-добре изобщо не си го пускай. Включванията от dancehall страшилищата Warrior Queen и MC ZULU никак не са случайни, а заглавията и текстовете на траковете са сладки като локум.

Сега ме е яд, че Break U Off все още не е качен в youtube за един подобаващ завършек на поста, но и това не е лошо :p