петък, 12 февруари 2010 г.

Интервю :: Auditory Ossicles

Ако идеята за клубно изживяване може да бъде описана като спектър от емоции и състояния, в единия край спокойно можем да сложим фигурата на подскачащ рейвър в клуб, бомбардиран от синкопиращи светлини и още по-синкопиращи звуци. Какво, обаче, стои в другия край? Там, където стихията на музиката не е в силата и агресията? Там, където звукът не е удар, а полъх?

В този край откривам една от най-интересните, прогресивни и същевременно потайни български групи от известно време насам - Auditory Ossicles. Тази година е много специална за тях, защото на 5 февруари официално излезе дългоочакваният им дебютен албум, озаглавен Oddity – почти едночасово пътешествие през вълшебна смесица от джаз, къдрави ритми и ефирни мелодии. Любопитна подробност е, че албумът се разпространява безплатно чрез платформата Soundcloud. Тоест, не може да бъде закупен от никъде.

Красотата и естетиката при Auditory Ossicles се съдържат в умереността - качество, което открива пред музиката им доста по-широки хоризонти в сравнение с други, по-конвенционални, подчертано електронни клубни проекти.

Групата участва в двете издания на фестивала Bulgarian Sounds of Now през 2007 и 2008, както и на небезизвестния Wilsonic Festival в Словакия през 2008.

На фона на тихата еуфория около дебютния албум успях да се свържа с Андрей – един от четиримата, стоящи зад Audoss, и да му задам няколко въпроса - специално за Beatbucket и за теб:

Beatbucket: Кои са Auditory Ossicles? Представете се на хората, които не знаят за вас.

Андрей: Йордан Дончев - сакс, пиана; Богдан Шишеджиев - програминг, синтове; Иван Андреев - барабани, маримба; Андрей Андреев - бас китара, синтове.

B: Как започнахте да се занимавате с музика?

A: Около 2000-2001 година брат ми и аз срещнахме Бобката и заедно направихме едно днб парче. След което Боби започна да работи с проекта Mescalito, а ние с Иван започнахме да правим импровизирани концерти с Ogonek & Cooh, от което се получи и краткотрайния jazzy-dnb проект с Cooh - Detunes.
Около 2004 Иван, Бобката и аз пак се събрахме за проекта Apple, който има едно издадено EP за нетлейбъла Stretching Spaces. Точно това беше и първият ни опит с разчупени, неравноделни ритми и домашни записи на пиано, бас и барабани, комбинирани със VST синтове.
През 2006-07 се присъедини и Данчо и формирахме
Auditory. След дълги студийни перипетии и няколко концерта, най-накрая бял свят виждат и част от парчетата ни, включени в албума Oddity.


B: Как бихте описали музиката си и какво място заема електрониката в нея?

A: Измислили сме си стил - викаме му space-jazz :) Имаме огромна любов към лукавите ритми. Харесваме традиционни български ритми и в повечето тракове размерите са различни от 4/4. На пръв поглед/слушане, музиката звучи като акустична, но истината е, че хич не е.
Всъщност този албум е изцяло електронно продуциран и написан на софтуер.

Уловката е в това, че ние сами създаваме семплите за тази електронна музика. Имаме акустично пиано в студиото, както и маримба, сакс, бас и барабани.
Всички записи са едитирани до безбожност.

B: Каква техника използвате?

A: Kонтролери Axiom 49, Evolution клавиатура, BCF 2000, MPD 24.


B: „Издадохте” дебютния си албум в дигитален формат в Soundcloudще има ли истинско издание към някой лейбъл? Със сигурност има хора, които биха предпочели да притежават албума на солиден носител, с обложка и т.н., от чист фетиш към музиката. Каква е причината да го пуснете само там?

А: Всъщност, да няма пластмасов носител е по-еко. А е безплатен защото знаем, че приятелите ни нямат кинти за да си го купят :)


B: Музиката ви е много елегантна, изпипана и спокойна. Някои парчета дори имат филмова атмосфера. Мислили ли сте за съвместна работа с, да речем, кино- или театрални проекти? Има ли вашият звук alter ego? Участвате ли в проекти, различни от Auditory Ossicles?

A: Адски много сме се вдъхновявали от филмова музика. Имаме един благ приятел режисьор. Казва се Алексо Петров.
Дадохме му някакви тракове да ползва за филма си "Баклава". Отделно сме давали и тракове на Валери (
Ogonek) за един студентски филм.
Заедно участваме само в този проект. Барабаниста ни има два странични проекта, единият е група Кълн, а другият фактически е работното му място, в една общинска джаз група. Отделно аз опитвам диджейски прояви от време на време.

B: Забелязвам, че в парчетата ви няма вокали. Това част от концепцията за звука ви ли е, или просто случайност?

A: Не, няма случайност. По принцип слушаме инструментални музики, като изключим някои от любимите ни метъл банди.
Смятаме, че по принцип вокалите като цяло са
overwhelming, някакси крадат от стойността на инструментите. А може би бихме направили парче с вокал, но ще е по-скоро изключение отколкото правило.


B: Кои изпълнители следите с интерес в момента? Има ли сред тях български имена?

A: Не мога първо да не кажа и кои са ни вдъхновявали през годините:
Meshuggah, Ltj Bukem, Mr. Bungle, Chick Corea, Erik Truffaz, Massive Attack, Jaga Jazzist, Flanger, Skalpel,
Notorious BIG, Primus, Родопеа Каба Трио, Акустична Версия, ...
Иначе в последно време : Afta 1, Ki En Ra, Devonwho, Odisee, Mike Slott, най-големия
т бог обаче се казва Dimlite!!!
От съвременните български имена харесваме 1000 names.


B: Какво ви предстои оттук нататък?

A: Може да очаквате скоро един beat-tape, който е почти готов. Лайвове също, много сме развълнувани специално за това.


B: За финал – къде можем да дойдем да ви послушаме?

A: На по-добрите български фестове тази година.



Няма коментари:

Публикуване на коментар