Brainfeeder достигнаха толкова култов статус за толкова кратко време, че вече каквото и да извадят, то на практика e обречено на успех. Това твърдение важи с пълна сила не само за утвърдените имена/основатели на лейбъла, а и за по-свежите попълнения. Та така, трябва да си бил на някоя друга планета, ако от няколко месеца насам не си чул поне веднъж да се шушука около дебютния албум на Lorn за Brainfeeder. Nothing Else вече излезе и в момента логично жъне овации от всички посоки. Подобен сценарий винаги ме поставя нащрек спрямо качеството на съответния музикален продукт. Все пак, като ще ни пробутват музика чрез маркетинг и пропаганда, нека поне да е качествена :P
Е, качествена е.
Nothing Else се отличава от всичко останало издадено от Brainfeeder до момента. Албумът има тежък, абразивен, подчертано електронен звук, който не излиза от границите на хип-хоп/дъбстеп амплитудата, а парчетата са пропити от мрачна, апокалиптична емоция. Голяма част от мелодиите са изпълнени от цигулки, които придават още по-драматично (на моменти чак мелодраматично) чувство към общата меланхолия.
Всичко това ме кара да се чудя къде Nothing Else би се вписал добре, защото това определено е албум, който изисква активно участие от отсрещната страна. Когато го слушам вкъщи, трупам напрежение и енергия, които търсят отдушник. От друга страна, повечето парчета не ми се връзват в клубна обстановка (не че имам шанс да ги чуя в някой местен клуб, хъх)...Тегавото настроение върви от начало до край, без нито един вдигащ, жизнерадостен момент, което всъщност не е изненадващо, като се има предвид, че Lorn черпи вдъхновение от Paradise Lost на Милтън - един безобразно красив, но и безобразно тежък текст.
Въпреки, че Nothing Else товари здраво, не мога да отрека, че в лепкавия му звук има много красота. Не знам дали това ще бъде един от любимите ми албуми за тази година, но със сигурност е един от най-запомнящите се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар