Буги-линията продължава с новия албум на Onra - брилянтно изпипан, типично по френски фин трибют към соул-вибрациите от 80те..Разбира се, не става въпрос просто за завръщане към този така обичан и сладостен ретро звук, а за един вкусен миш-маш от стари и нови елементи, където половината удоволствие идва от това да слушаш внимателно и да забелязваш онези, малките детайли - Onra наистина се е постарал.
Присъствието на Olivier Daysoul сред плеядата от чувствени вокали трябва да те подсеща автоматично, че Long Distance има доста общо с творенията на Hudson Мо, но както вече споменах по-горе, тук си имаме работа с нещо френско.
Експериментите са изкусно вмъкнати и балансирани, а албумът би бил чудесен саундтрак към всякакви лежерни и/или любовни дейности, каквито ти хрумнат в това слънчево време. Enjoy :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар