May Becomes JuKe!

Сигурно ти е направило впечатление, че тази година темпото на по-добрите клубни вечери на моменти чувствително подскача, забързва, потропва, бълбука около сериозните 160 bpm.

Спокойно, не сме изтървали pitch control-а и все още не страдаме от високо кръвно. Просто се сблъскахме и, съответно обикнахме от първо слушане най-актуалното и диво отроче на денс музиката в момента - феноменът JUKE!

Ако имаш нужда от дефиниция, ще си позволя да цитирам част от великото интервю на списание Едно с Daedelus и TOKiMONSTA по време на гостуването им в България:

"Daedelus: Идва от DC. Аз съм голям колекционер на регионална денс музика, това ми е едно от хобитата. Juke е от Чикаго, jit е от Детройт. И двата града твърдят, че са измислили звука. Но моето проучване показва, че juke е първообразът. На 160 bpm е, така че би трябвало да прилича на drum and bass, но не прилича, защото вместо да има двубой между половинката и двойното време, затова drum and bass се усеща едновременно бързо и бавно, juke е само бърз.

TOKi: Да, и как се танцува… Много е готино да го видиш.
D: Забавно е, защото става популярно и във Великобритания, там го наричат footworking.
T: Нали се сещаш, the Addison… как беше…
Й: Addison Groove.
T: Да, “Footcrab”. То всъщност е 140 bpm.
D: Ама е постоянно, през цялото време на 140. Дъбстеп е на половин време през по-голямата част. Затова се усеща придърпване, чувстваш двойно време, но то всъщност е половин, на 70. Footworking се усеща в пълна скорост, а тези британски хлапета не знаят как да се движат на него. В танцуването има секс, красиво е за тези, които схващат идеята…"

И ако още не е съвсем ясно за какво иде реч, прилагам аудиовизуален материал:

А причината да сипя всички тези възторжени слова точно сега е, че преди 2 дни се появиха 2 от най-чаканите дебютни албуми за тази година - 2 албума, които триумфално потропват в новия любим ритъм.

Първият - 93 Million Miles на страховитото дуо Africa Hitech, благодарение на Warp Records.

Зад този проект стоят двама от най-талантливите художници на съвременния електронен звук - австралиецът Mark Pritchard a.k.a. Harmonic 313 и британецът Steve Spacek a.k.a. на dBridge брат му...:x

Afrika Hitech символизира любовта на двамата артисти към прогресивното в музиката, както и към безспорния факт, че по-голямата част от съвременната популярна музика има своите дълбоки корени именно в мама Африка.

93 Million Miles е амбициозен продукт, който невъзмутимо внася още повече объркване в и без това отдавна излязлата извън контрол bass сцена, където на практика вече е невъзможно да слагаш имена на случващото се.

Албумът беше подгрят стабилно от нажежаващия хит Out in the Streets, но това трябва само да те стимулира да откриеш и останалите тракове в цялата им красота и дълбочина.

Второто голямо име е дебютният албум на Chrissy Murderbot за култовите Planet Mu, гениално озаглавен Women's Studies. Chrissy идва право от Чикаго и е един от най-известните juke продуценти. Освен с обезоръжаващ nerdy чар, той печели с изумителното количество енергия и положителна емоция, които струят от музиката му.

Women's Studies е първокласен урок по speed-тропанка и ако не обичаш да се препотяваш от движение, по-добре изобщо не си го пускай. Включванията от dancehall страшилищата Warrior Queen и MC ZULU никак не са случайни, а заглавията и текстовете на траковете са сладки като локум.

Сега ме е яд, че Break U Off все още не е качен в youtube за един подобаващ завършек на поста, но и това не е лошо :p