понеделник, 4 юли 2011 г.

Интервю :: Kalbata

Помниш ли миналата година, когато там някъде, на ръба между пролетта и лятото, се случи един истински прецедент за българската клубна сцена? Тогава, в рамките на 3 незабравимо-безпаметни дни и нощи имахме щастието да видим и чуем свежа, смела селекция от съвременни артисти, които се радват на любопитна, освободена и отворена към новото публика.

Да, говоря за Mellow Music Festival, който за наша радост ще се състои и тази година, и то само след броени дни - на 9 юли!


Mellow Music Festival 2011 пристига в изцяло нов формат, но философията зад него е малко или много същата – да ни запознае с палитра от български и чужди артисти, обединени от разчупения си подход към създаването, поднасянето и консумирането на качествена електронна музика от настоящето.

Второто издание на фестивала ще превърне целия център на София в сцена посредством 3 модула – Mellow Open – добре познатата открита безплатна сцена под езерото с лилиите в Борисовата градина, София диша: Музика – част от инициативата на списание Едно и Столична община за превръщането на улица „Шишман” в пешеходна зона и Mellow Night – 6 клуба около НДК, които ще отворят врати за над 20 диджеи и продуценти от България и Европа.

А сега е време да ти представя Kalbata от Израел. Можеш да го видиш+чуеш в рамките на Mellow Night в клуб LifeHouse, малко след полунощ. Enjoy…


Beatbucket: Кой си ти?

Kalbata: Аз съм Kalbata, бас-продуцент и диджей.


B: Как си измисли това име и каква е връзката между него и музиката, която правиш?

K: „Kalbata” означава „куче” на библейски иврит и може би звучи като гадна дума, но в същото време е забавно. Такава е и музиката ми - тежка и тъмна, но в същото време фънки и танцувална.


B: Как и кога започна да се занимаваш с електронна музика?

K: Когато бях в гимназията тръгнах по рейв партита и се зарибих по олд скул електро и есид хаус. От там започна всичко. Също така дъб музиката ми е много любима и винаги съм я считал за част от електронната музика. Отначало само пусках, а няколко години по-късно започнах и да продуцирам.


B: Как би описал звука си и какво мислиш като цяло за поставянето на етикети върху музиката?

K: Правя и пускам нещо между дъб, 2-степ, геридж, фънки хаус и денсхол. Това е моята интерпретация на цялата крива, тежка бас-музика, с която съм се сблъсквал през годините. Жанровете си имат и хубава, и лоша страна. Хубаво е, че обединяват хората около някакъв определен звук, но от друга страна често се злоупотребява с тях, особено когато медиите се чудят какво ново да измислят и какво име да му лепнат. Колкото до мен – бих казал, че музиката ми се отличава със специфично чувство, а не с някакъв определен жанр.


B: Знам, че ранните периоди на дъб и реге, както и саундсистъм културата имат огромно влияние върху звука ти. Защо според теб връзката между миналото, настоящето и бъдещето е толкова важна за развитието на музиката?

K: Музиката е нещо много лично. За мен тя съдържа историята на моя живот. Ранните ми сблъсъци със саунд-системите, както и рейвовете на които ходех, когато живеех в Англия бяха повратни точки за мен както в лично, така и в музикално отношение, макар че при мен тези две неща до голяма степен се припокриват. Тези две различни саунд-култури доставят музиката по един много директен, суров, почти племенен начин и именно това се опитвам да пресъздам.



B: Кои са любимите ти артисти в момента?

K: В момента супер много се кефя на Lil Silva, новите неща на MJ Cole, DJ Eastwood, Seiji, Boddika...


B: Последно – един съвет към нас...

K: Мийте си зъбите под душа.


Kalbata ще пуска заедно с българските артисти Offtakt, Hibrid и Parallel Concept.

петък, 1 юли 2011 г.

Free Download :: Bache Gabrielsen x Teki Latex EP

Тази напълно безплатна порция подплатен с бас локум се препоръчва само на вярващите в зодии любители на коняка и всичко френско и изтънчено.....мммммм!


понеделник, 13 юни 2011 г.

вторник, 7 юни 2011 г.

LOL :: Me Me

Трябваше ми около месец да се почувствам готова да избълвам впечатленията си от меко казано странно озаглавения дебютен албум на този меко казано странно озаглавен проект.
Има причини, поради които Me Me НЕ трябва да остане незабелязан. Това е музикален продукт с рядко богата история и съдържание, който би провокирал нещичко дори и у най-случайния слушател. Цитирам (не-съвсем-случайни) потърпевши:

"wow, на това бих правила стриптийз (и още разни други неща)"

"бля, тва е странно"

"хм, метъл с дъбстепърски барабани"

Споменавайки метъла, винаги съм била особено привлечена от електронна музика, в която има смущаващо количество жица. Наистина звучи доста СТРАННО. Като цяло не ме грабва особено и ако оставим настрана предмета на този текст, единственото друго подобно нещо, което е успявало да ме впечатли до такава степен, е безценният free download HOW TO DESTROY ANGELS, който излезе миналата година по горе-долу същото време.


HOW TO DESTROY ANGELS = Trent Reznor, жена му и композиторът Atticus Ross. Безмилостно тегава музика, милостиво кратко (6 трака) издание.

LOL също са тройка, като единият участник е Mistabishi - име, при което всеки уважаващ себе си дай-хард дръмендбейс фен трябва да потрепва поне 3 пъти.

Освен с музикалния си талант, въпросният човечец се слави със скандална изцепка - през октомври 2009 той бива буквално обезкостен в интернет пространството след обвинение, че вместо да смесва на живо е пуснал предварително записан сет в един английски бар. Ако това не ти е достатъчно и ти се четат форумни сапунки, заповядай в Dogs on Acid.

2 години по-късно и светлинни години далеч от дръмендбейса и звука на 2009 изобщо, скрити зад едно от най-големите клишета в интернет-общуването (тук е момента да вмъкна, че преди LOL е значело "lots of love", ех....) Mistabishi и компания разцепват с един от най-ярко звучащите електронни албуми от доста време насам, а лейбълът, който гордо стои зад тях е небезизвестният NonPlus+ Records.


По думите на създателите си, албумът представлява своеобразен реверанс към не чак толкова далечните времена, когато все още не е имало интернет и хората са правели музика по аналогови начини. Излишно е да казвам, че именно тези аналогови начини са намерили приложение и тук - VHS касети, пиезомикрофони, пръднали синтезатори от 80те и още по-пръднали китари, и всякаква тем подобна йовтинка техника. За капак, всичко е записано в спалня - вдъхновяващо само по себе си пространство, ако се замислиш, че повечето от нас са заченати именно някъде там...


Me Me звучи като саундтрак към филм, описващ мрачното, физически и психически пропаднало бъдеще на човечеството. По-поетично казано, звукът се стеле като лепкава мъгла над някой безумен, лъскав, потънал в грях град от сорта на Лас Вегас, да речем.

Това, което ми влиза най-грубо в цялата картинка е бруталната смесица от привидно взаимноизключващи се емоции и настроения, безнадеждният копнеж към топли, истински, човешки неща, който се усеща в перверзната атмосфера на албума.


Добре познатата формула на поп песента - куплет+припев - е изпълнена с възможно най-полюсните изразни средства - неземно нежни вокали произнасят сценарии от най-мрачните ти, болезнено интимни фантазии и/или кошмари на фона на стържещ, мръсен, умишлено несъвършен звук.

Любими моменти:
  • абсолютно неочакваното рап-включване насред Trophy Wife - триумфално безсрамна изповед на едно, хм, материално момиче.
  • цялото Squeeze Me, в което ангелски женски глас дава типично мъжки, внимателни (максимум 3 думи наведнъж) инструкции на своя интимен партньор, за който знаем само, че е с рокля.
  • Pinch Me и по-точно момента, в който леко тревожните оплаквания от безсъние на лирическия герой към другарката му по легло биват най-безцеремонно прекъснати от победоносното "So let's do it again!!"
Тези моменти внасят, поне в моята глава, ведрина и неадекватен хилеж в това, което иначе бих определила като сдухващ албум, който в своята противоречивост всъщност отразява доста добре времето си.


P.S. How to Destroy Angels вадят цял албум наесен. Ослушвай се.

сряда, 1 юни 2011 г.

Beatcast #2 :: A Selection of Favourite Beats

Втората серия звуци за душата и краката идва точно днес с цел да сръчка детето в теб (ако случайно е заспало).
+ пожелание думичките игра, емоция, въображение и непринуденост да те водят смело за носа из гингирлика на живота.




Благодаря на всички, които по някакъв начин се оказаха замесени тук. Те си знаят кои са.

Приятно слушане J

вторник, 31 май 2011 г.

The Weeknd :: House of Baloons

Силно ме съмнява, но ако все пак по някаква случайност сте пропуснали, дръпнете си дебютния албум на r'n'b сензацията The Weeknd за без пари. Ако ще да е само заради тази песен....