Dimlite е един от онези артисти, които правят революция тихомълком. Първото му издание от 2003, например, е светлинни години пред голяма част от така наречената нова бийт-музика, която се бълва днес в промишлени количества. В този смисъл той е неизвестният пионер на този все по-модерен абстрактен звук.
В Prismic Tops EP - неговото седмо поред издание - има покъртително много джаз и блус. Албумът е като кабаретно изпълнение на група ръждясали роботи с разбити сърца. Тази носталгия по бъдещето се усеща във всяко едно от парчетата и със сигурност ще те зарази от първо слушане. Филтрирана през слънчевото сито на електрониката, тя съдържа особена ирония, сякаш въпросните роботи с разбити сърца са подпийнали една идея повече от необходимото и не успяват да уцелват всички копчета от първия път.
Нещо в този албум, може би вокалите, които съчетават безбожно красиви мелодии и думи с възможно най-разкривеното изпълнение, ми напомня на еклектичните композиции на Air. Когато заредя в хронологичен ред музиката на Dimlite в плейъра си и проследя развитието на звука му през годините, чувам как със всяко следващо издание пред него се отварят все по-широки хоризонти. Тук е мястото да цитирам няколко запомнящи се думи от Firevomit (O. D. N.) : ...it is only from nothing that you can create...Dimlite очевидно е овладял тази простичка философия до съвършенство.
Prismic Tops EP ще се появи официално на 4 май във винилов формат, но дигиталното издание вече излезе. Заслужава си.
