вторник, 11 май 2010 г.

Emika :: Double Edge 12"

След смазващия дебютен сингъл Drop the Other и почти петмесечно мълчание Emika нанася нов удар с втория си сингъл за Ninja Tune - Double Edge. Това момиче хич не си поплюва - отдавна, много отдавна нищо не ме е карало да настръхвам така, както музиката й. Също така отдавна не съм въртяла нещо на repeat толкова усърдно. Чудна работа. Явно или имам необясним афинитет към чувствено-депресарски, стенещи женски гласове, подплатени с покъртителен бас, или Emika наистина е много добра.


А Emika наистина е много добра. Умението й да се заиграва (и ебава) с дъбстепа като концепция е доста впечатляващо. На практика, тя прави чиста проба поп-песни. Пее за любови, лъжи, измами, и не пести пъшканията измежду думите. Звучи ти познато, нали? Може би дори дразнещо. Но има една малка подробност. От звука на Emika лъха тъмнина, която примамва. Гласът й е красив - като много други гласове; но самият й начин на пеене - без капка усилие - е това, което го прави уникален.


Композициите на Emika започват по същество и без много-много увъртане, а развитието на ритъма и мелодията не спира до края на парчето. В този ред на мисли, сигурно забелязваш, че Drop the Other и Double Edge доста си приличат - типично по поп-сингълски. И двете са изградени върху класическа, тъжна пиано-мелодийка, която оформя кратко интро, след което директно влизат припева и баса. И така около 3 минути. Emika също използва доста глитч и разни други непонятни ми ефекти върху гласа си, заиграва се със звученето и произнасянето на думите и накратко те кара дълго да се чудиш какво точно пее...


Така, слушателят се чувства активен, ангажиран, специален и поласкан. А едно от нещата, които обичам най-много в музиката е точно това - да ми е готино да си пускам нещо пак и пак, и всеки път да откривам нещо ново. Обичам една песен да влезе в главата ми, да си я пея ден след ден и да я помня дълго. А Emika прави точно това. Очаквай дебютния й албум до края на годината. Дотогава можеш като мен да слушаш превъзходният й 15-минутен микс за Мери Ан Хобс и да поскръцваш със зъбки. Накрая има едно парче с Pinch - 2012 - поздрав!


Няма коментари:

Публикуване на коментар