Все още, близо седмица след официалната му поява, ми е трудно да подхвана новият албум на Flying Lotus. Каквито и чувства да ми навява, той беше заплют като един от големите музикални взривове на 2010 месеци преди излизането си, така че това, което на практика ти остава да направиш сега е да си го изгълташ послушно като топла палачинка и да се оригнеш доволно. Cosmogramma e третият поред албум на LA-ското beat-making гуру. Тенденцията му е да ги бълва през 2 години (справка - 1983 (2006) и Los Angeles (2008)). Друга причина да не мога да се наканя да седна да тегля локуми по повода е, че си ги зареждам и трите в плейъра и се вкарвам в доста дълъг филм. Само Cosmogramma е цели 18 трака.
Първото нещо, което ми хрумва като го слушам е, че това е най-експерименталният албум на FlyLo до момента. Да, връзката с предните два е очевидна - платовете и конците, с които композициите са съшити са същите, но този път моделите са впечатляващо пищни и смели.
Друго нещо са класическите струнни инструменти, които звънтят по-силно и обилно от всякога - за някой може би една идея в повече, но ако са ти слабост размазването е гарантирано.
Трето нещо е джазът. Много от парчетата звучат като брилянтно изпипани, перфектни импровизации, а най-яко е когато ритъмът се сменя внезапно и триумфално поема в напълно неочаквана и даже абсурдна посока.
Не могат да се пропуснат и вокалните включвания. Laura Darlington е добре познат глас, пък Thom Yorke е не просто приятна изненада, а част от едно от най-добрите парчета в албума.
И ако досегашното творчество на Flying Lotus се свързваше неизменно със звука, който често се зове експериментален електронен хип-хоп, Cosmogramma безкомпромисно разчупва това схващане и ни разкрива една доста по-голяма, пъстра и сложна картинка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар