Първият албум на Actress - Hazyville - възроди вярата ми в правия ритъм като поле на експерименти. Вторият я затвърждава. Не мога да отрека, че много обичам техно и хаус музиката и че без тях може би никога нямаше да стигна до нещата, които слушам днес. Но не мога и да отрека, че присъщата им праволинейност, цикличност и повтаряемост бързо ме изпълват с досада и ме карат да търся по-разчупен, изненадващ звук.В Splazsh Actress експериментира точно с тези три особености и резултата е изумително приятен. Е, има и няколко по-криви неща, колкото да не е съвсем 4х4. Макар че и без тях щеше да си е пак перфектно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар