четвъртък, 10 юни 2010 г.

FACT mix #156 :: Kode9

Още нещо старо, но златно, а именно - поредният микс на списание FACT, този път дело на иконата Kode9, който неотдавна имахме привилегията да видим и чуем на първото издание на Mellow Festival.

Kode9 има репутацията на един от най-добрите диджеи в световен мащаб в момента, а сетовете му - както можа да се увериш със собствените си уши - са внимателно структурирани лекции върху електронния звук и неговите мутации не само във времето, но и в различните му разновидности.

Tracklist:

1. Soundman & Don Lloyde with Elizabeth Troy – Greater Love
2. Lemon D – Manhatten Melody
3. Dope Style – You Must Think First
4. Nut Nut – Special Dedication
5. Undercover Agent – Oh Gosh
6. DJ SS – MA2 remix
7. 12-10 Series Mk 1 – All that Jazz
8. L Double featuring Bassman – Da Base too Dark
9. Urban Jungle – Back in the Daze
10. Sacred – Kall the Kops
11. Fusion Forum – Vintage Keys
12. Maldini – Def Roll
13. Bad Influence feat. DJ Rush Puppie – Time & Time

Настоящата превъзходна селекция включва класически jungle от периода '92-'94, а миксът може да се сваля през следващите три седмици. Дерзай!!


Ninja Tune XX Presents :: The Orb Mix (1991)

Днес разбрах, че Ninja Tune празнуват пета поредна седмица своя 20-годишен юбилей. След първоначалния шок покрай перманентната ми отвеяност се замислих - цели 20 години независима електронна музика - не знаех, че нинджите са чак толкова стари и чак толкова големи.

Anyway, по случай годишнината си лейбълът предоставя на всички, които повече или по-малко се вълнуват от денс музика една уникална възможност за пътуване назад във времето - безплатни прашни миксове от дълбоките си архиви. Тази седмица, например, можеш да свалиш новогодишния микс на класическото дуо The Orb от далечната 1991 - време, което мнозина смятат за златната ера на електронния звук. Всичко, което трябва да направиш е да влезеш тук и да се регистрираш. Go!


сряда, 9 юни 2010 г.

Lorn :: Nothing Else LP

Brainfeeder достигнаха толкова култов статус за толкова кратко време, че вече каквото и да извадят, то на практика e обречено на успех. Това твърдение важи с пълна сила не само за утвърдените имена/основатели на лейбъла, а и за по-свежите попълнения.
Та така, трябва да си бил на някоя друга планета, ако от няколко месеца насам не си чул поне веднъж да се шушука около дебютния албум на Lorn за Brainfeeder. Nothing Else вече излезе и в момента логично жъне овации от всички посоки. Подобен сценарий винаги ме поставя нащрек спрямо качеството на съответния музикален продукт. Все пак, като ще ни пробутват музика чрез маркетинг и пропаганда, нека поне да е качествена :P


Е, качествена е.
Nothing Else се отличава от всичко останало издадено от Brainfeeder до момента. Албумът има тежък, абразивен, подчертано електронен звук, който не излиза от границите на хип-хоп/дъбстеп амплитудата, а парчетата са пропити от мрачна, апокалиптична емоция. Голяма част от мелодиите са изпълнени от цигулки, които придават още по-драматично (на моменти чак мелодраматично) чувство към общата меланхолия.


Всичко това ме кара да се чудя къде Nothing Else би се вписал добре, защото това определено е албум, който изисква активно участие от отсрещната страна. Когато го слушам вкъщи, трупам напрежение и енергия, които търсят отдушник. От друга страна, повечето парчета не ми се връзват в клубна обстановка (не че имам шанс да ги чуя в някой местен клуб, хъх)...Тегавото настроение върви от начало до край, без нито един вдигащ, жизнерадостен момент, което всъщност не е изненадващо, като се има предвид, че Lorn черпи вдъхновение от Paradise Lost на Милтън - един безобразно красив, но и безобразно тежък текст.


Въпреки, че Nothing Else товари здраво, не мога да отрека, че в лепкавия му звук има много красота. Не знам дали това ще бъде един от любимите ми албуми за тази година, но със сигурност е един от най-запомнящите се.


понеделник, 7 юни 2010 г.

Onra :: Long Distance LP

Буги-линията продължава с новия албум на Onra - брилянтно изпипан, типично по френски фин трибют към соул-вибрациите от 80те..
Разбира се, не става въпрос просто за завръщане към този така обичан и сладостен ретро звук, а за един вкусен миш-маш от стари и нови елементи, където половината удоволствие идва от това да слушаш внимателно и да забелязваш онези, малките детайли - Onra наистина се е постарал.


Присъствието на Olivier Daysoul сред плеядата от чувствени вокали трябва да те подсеща автоматично, че Long Distance има доста общо с творенията на Hudson Мо, но както вече споменах по-горе, тук си имаме работа с нещо френско.


Експериментите са изкусно вмъкнати и балансирани, а албумът би бил чудесен саундтрак към всякакви лежерни и/или любовни дейности, каквито ти хрумнат в това слънчево време. Enjoy :)


събота, 5 юни 2010 г.

Swindle :: Airmiles EP

С настъпването на лятото ни става все по-топло и весело, а Planet Mu стават все по-танцувални с всеки следващ нов артист, който влезе в пъстрото им семейство. Последното им попълнение - небезизвестният продуцент и ремиксатор Swindle вади може би най-жизнерадостното фънки EP за тази година.


В четирите трака пулсира щура буги-енергия, която просто не те оставя в седнало положение. С откриващия Airmiles и неудържимия Daredevil можеш да се размажеш от кълчене, а Molly и Coffee милостиво смъкват градуса с приятно мазен, мелодичен дъбстепец, който внася необходимия баланс в емоцията.


вторник, 25 май 2010 г.

Actress :: Splazsh LP

Първият албум на Actress - Hazyville - възроди вярата ми в правия ритъм като поле на експерименти. Вторият я затвърждава. Не мога да отрека, че много обичам техно и хаус музиката и че без тях може би никога нямаше да стигна до нещата, които слушам днес. Но не мога и да отрека, че присъщата им праволинейност, цикличност и повтаряемост бързо ме изпълват с досада и ме карат да търся по-разчупен, изненадващ звук.


В Splazsh Actress експериментира точно с тези три особености и резултата е изумително приятен. Е, има и няколко по-криви неща, колкото да не е съвсем 4х4. Макар че и без тях щеше да си е пак перфектно.


понеделник, 17 май 2010 г.

TOKiMONSTA :: Cosmic Intoxicaton EP

Първото издание на първата дама на Brainfeeder за Ramp Recordings е неочаквано спокойно, да не кажа размазващо. TOKiMONSTA не се набива в мозъка ти, не те кара да подскачаш, а тъкмо обратното - да притвориш очи, да се облегнеш на мекичко и да попиваш благите звуци с цялото си същество.
И ако голяма част от нещата й, които съм слушала досега са ме оставяли в сравнително неутрално състояние, Smoke & Mirrors успя да ме просълзи. Или просто ми е било тегаво този ден.


Едно от странните неща в това EP е самото му заглавие - целият този разкош от перкусии и живи инструменти ми навява всякакви други асоциации, освен космос и интоксикиране. Anyway, Cosmic Intoxication е чудесен съпровод към кучия студ навън и ще ти топли душицата докато слънцето изпече отново. Гаранция.