петък, 8 януари 2010 г.

ретроспекция

Първите дни на всяка една нова година са подходящ момент за две неща.
Първо - да направиш нещо ново, за което до този момент не ти е достигало време или смелост (или и двете). Новото нещо е този блог-отдушник, чиято цел е да превърне страстта ми към електронната музика от повод за губене на време в нещо по-смислено, целенасочено и продуктивно.
Второ - да погледнеш назад и да оцениш изминалата година. 2009 беше шеметна, динамична и разнообразна. В електронната музика всичко се случва все по-бързо и хаотично. Постоянно се появяват нови изпълнители и нови течения, тенденции и т.н. Стиловете отмират още преди да са се развили напълно. Звукът все по-трудно се поддава на категоризиране. Най-чаровната черта на тази музика и тези изпълнители е, че те търсят експеримента в комбинирането и смесването на стилове и звуци, които доскоро се смятаха за несъвместими. Резулатът е органичен, разноцветен, противоречив и неописуем.
Следват най-вкусните и сочни албуми, които гъделичкаха ушите ми и движеха краката ми през цялата изминала година:

Birdy Nam Nam - Manual for Successful Rioting

дата на издаване: 12 януари 2009
лейбъл: Has Been
Вторият албум на френските диджеи изненадва приятно с доста оригинален и разнообразен звук, който най-общо може да бъде описан като електро с робо-вокали. Въпреки подчертаният акцент върху ритъма, който варира от 4х4 до брейкбийт и дори на моменти напомня на дъбстеп, парчетата до едно са изключително мелодични.
Любими тракове: Love Your Enemy (Kill Your Friend), Manual for Successful Rioting, The Parachute Ending.

Boxcutter - Arecibo Message


дата на издаване: 20 април, 2009
лейбъл: Planet Mu

Въпреки че музиката на ирландеца Бари Лин, известен още като Boxcutter, широко се възприема като дъбстеп, най-вече заради плътните бас-линии и характерния ритъм, подбора на звуците, композициите на траковете и настроението, което лъха от тях я доближават доста до стиловете IDM и experimental. Тази многостранчивост е запазен знак на изключително талантливия г-н Лин и тя присъства и в четвъртия му албум - Arecibo Message. Дълго време очаквах този албум най-вече заради присъствието на блаженото A Familiar Sound, което Мери Ан Хобс пусна в шоуто си по BBC Radio 1 още в средата на 2008, но остана неиздадено още цяла година. Други любимци в тавата са едноименното Arecibo Message, Sidetrack, Mya Rave V2 и лудото Kab 28. Една от причините да обичам Boxcutter е факта, че в музиката му се усеща влиянието на Aphex Twin и този албум не прави изключение.

Moderat - Moderat


дата на издаване: 11 май, 2009
лейбъл: BPitch Control

Германските откачалки от Modeselektor доказаха, че притежават остър нюх за успешни колаборации още през далечната (ха-ха) 2007 с впечатляващия си ремикс за Thom Yorke на Skip Divided от самостоятелния му албум - The Eraser и съвместното им парче - The White Flash. Проектът Moderat обединява бандата с друг, не по-малко талантлив германски електронен артист - Apparat и резултатът е безспорно един от най-силните и запомнящи се албуми на 2009. Moderat е олицетворение на перфектната симбиоза - бийтовете са дело на Modeselektor, а прекрасните мелодии и част от вокалите - на Apparat. Албумът няма слабо парче, но като най-изпъкващи бих посочила A New Error, Rusty Nails, Seamonkey, Slow Match (feat. Paul St. Hilaire) и Sick With It (feat. Delle).

Toddla T - Skanky Skanky


дата на издаване: 25 май, 2009
лейбъл: 1965 Records

Toddla T е обещаващ млад диджей от Шефийлд, Великобритания, който пуска и прави музика за танцуване. Първият му самостоятелен албум Skanky Skanky е най-вкусната манджа с грозде на която попадам напоследък. В тавата са намерили място дръмендбейс, хип-хоп, хаус, реге и денсхол парчета - и как не, като се има предвид масата артисти, които участват като гости в проекта - Mr Versatile, Serocee, Roots Manuva, Tinchy Stryder, Benjamin Zephaniah и още много други. От албума струи мощна "кълчи-кълки" емоция - всички парчета са изключително мелодични, позитивни и танцувални и ако поне едно от тях не те накара да скочиш и да се разкършиш, най-вероятно имаш бастун в задника си. Любими: Boom DJ from the Steel City(feat. Trigganom & Helders), Rice & Peas (feat. Mr Versatile), Rebel (feat. Benjamin Zephaniah), Better (feat. Jason Lee Bailey & Helders).

Silkie - City Limits Volume 1


дата на издаване: 27 юли, 2009
лейбъл: Deep Medi Musik

Лятото на 2008 беше белязано от култовото шоу на не по-малко култовата Мери Ан Хобс - Generation Bass, което хвърли енциклопедичен поглед върху набиращия космическа скорост дъбстеп и основните му подстилове. Едни от най-интересните артисти, които чух тогава бяха англичаните Silkie и Quest. Те привлякоха вниманието ми с лекия си, спокоен и елегантен звук с джаз-привкус. Парчетата от сета им излизат официално на бял свят цяла година по-късно в настоящия албум. Звученето на Silkie е доста хомогенно - траковете му следват една и съща формула, като това, което се сменя, са единствено звуците. Не очаквам твърде много от него за в бъдеще, но City Limits определено е глътка свеж въздух сред нарастващата дъбстеп-боза, която ни залива с всеки изминал ден. Сред най-красивите парчета в албума попадат Concrete Jungle, Purple Love и The Horizon, от което буквално настръхвам.

Hudson Mohawke - Butter


дата на излизане: 26 октомври 2009
лейбъл: Warp Records

Hudson Mo е британският отговор на Flying Lotus. Двамата, заедно с още плеяда други артисти като Floating Points, Slugabed, Harmonic 313, Nosaj Thing, Dimlite и много други, правят нещо като експериментален инструментален хип-хоп, което се очертава като следващата стъпка навътре в електронната музика на бъдещето. Pete Tong твърди в емблематичното си шоу The Essential Mix, че Hudson Mohawke прави за хип-хопа това, което Aphex Twin направи за техното. И може би е прав. Дебютният албум на младия шотландец ни сблъсква с уникалния му звук, който е насечен, разпокъсан, деконструиран, но в същото време съдържа уникално богатство от звуци, ритми и мелодии, в които се долавят влияния от Aphex Twin до Basement Jaxx. Мисля, че интересното от него тепърва предстои. Ключови тракове от албума са изумителния Joy Fantastic (feat. Olivier Daysoul), No One Could Ever и FUSE.

Enjoy!

...и напред към 2010 :)










1 коментар:

  1. като изключим Hudson Mohawke /който колко и да се опитвам да харесам.. по някаква причина всеки опит за слушане завършва с FAIL/ за всички останали гласувам с ДВЕ ръце :)

    Поздравления за блога!

    Доста интерсни и обективни ревюта за музика, която не много хора се осмеляват да слушат :)

    ОтговорИзтриване